В края на миналата година Синор.БГ представи редица гъбни болести (микози), които могат да нанесат сериозни щети на житните посеви. Не по-малко опасни са болестите, причинявани от бактерии, т. нар. бактериози. Те могат да бъдат установени както в есенните, така и в пролетните посеви.
Базалната бактериоза по пшеницата и ечемика е причинявана от вида Pseudomonas syringae pv atrofaciens (Pseudomonas atrofaciens). Бактерията има пръчковидна форма с камшичета, които са разположени едностранно. При изолиране върху агарови хранителни среди образува бели колонии.
Заразата се запазва и пренася със семена от заразените посеви, а самото заразено семе има ниска кълняемост. Насочващ признак е отделянето на белезникавият ексудат (бактерийна гной) от някои непокълнали семена. Загниването на колеоптила е друг признак, явяващ се след покълване. Поразеният участък има червенокафяв оттенък.
Оцелелите растения са с потиснат растеж. По листата им се явяват характерни белезникави воднисти петна. Те са жълтеникави и постепенно се разрастват.
Характерен признак са кафявите до тъмнокафяви петна по вътрешната страна на плевите. Напетнена е основата (базата), но може да бъде и обхваната цялата плева. При нападение до млечна зрелост бактерията засяга и зърното. То остава недоразвито, а основната му част потъмнява. Зародишът (ембриото) също е засегнат.
Бактериозата по овеса има две прояви. Първата се характеризира с жълтеникави листни петна. Те са елиптични и се развиват надлъжно. На дължина рядко надминават 2 см.. По-късно цветът на петната става червенокафяв, докато вътрешността им просветлява. Поражения могат да бъдат установени по листните влагалища и плевите. При изкласяване болестта може да разруши плевите. Зърното остава недоразвито.
Как сушата през 2020 година се отрази върху реколтата
Втората проява на бактериозата може да бъде наречена лентовидна. Първоначално ивиците по дължината на петурата са воднисти, прозрачни и имат канелен оттенък. По-касно засегнататат тъкан прегаря. Признаците на болестта могат да бъдат установени по влагалищата, стъблата и плевите. Причинител е видът P. syringae pv coronafaciens (P. coronafaciens), а на лентовидната - P. syringae pv striafaciens (P. striafaciens).
Бактериозата застрашава и ръжта. Благоприятно за развитието на болестта е хладното време с преваляване. Заразата се запазва и разпространява със семената. В естествени условия гостоприемници на патогена са житните видове ...
Бактерията Pseudomonas andropogonis причинява листен пригор по царевицата. По връхната половина на петурата се явяват бледозелени (хлоротични) петна. Те са закръглени до елиптични. Достигат до ½ см дължина.
Чувствителността на сорта има значение за проявата на болестта. При някои сортове петната могат да станат кафяви до червеникави. Възможно е периферията им да бъде виолетова. При по-тежки прояви по листната петура има виолетови ивици. Напетнени са и влагалищата. Там формата на петната губи елиптичните си очертания. По долната страна на листата и от вътрешната страна на влагалищата има отделяне на бактерийна гной.
Засегнатата тъкан прегаря. Това се отразява на количеството и качеството на добива. Заразяването на растенията преди цъфтежа води до значими загуби. Кочаните на болните растения да малки и недохранени.
Бактерийното стъблено гниене по царевицата е причинявано от Erwinia dissolvens. Патогенът има пръчковидна форма. При изолиране образува бели колонии. Те бързо нарастват и образуват блестящи изпъкнали колонии. Те издават неприятна миризма на гнил зеленчук.
Бактерията е устойчива на изсушаване и пряка слънчева светлина. Благоприятно за развитието на болестта е влажното и топло време. Заразата се запазва в семената и растителните остатъци. Застрашен вид е и соргото.
Нападнатите тъкани са меки, воднисти и излъчват неприятна миризма. По корените, основните възли на стъблата и влагалищата и листата се явяват чернокафяви петна. Разрастването на петната по стъблената част води до пречупването на стъблото. Растенията загиват.
При нападение на кочана признаците се явяват по обвивните листа. Възможно е бактерията да проникне и във вътрешността. От засегнатите тъкани се отделя бактериен ексудат.
Макар и рядко по зърната на царевицата също може да се развие бактерията Bacillus pumilus (B. mesentericus vulgatus). Патогенът образува спори и има по-широка специализация. Може да причинява гниене на картофите. Развива се и по мъртва тъкан (сапрофитно).
Признаците на болестта се явяват във фаза млечна и восъчна зрелост по връфната част на зърната. Най-често е засегната връхната част на кочана. Там се развиват закръглени петна, които са леко вдлъбнати. На цвят са сивкави до охрени. Нарастват постепенно и се очертават със сив тесен пръстен. Засегнат е ендоспермът на семето. През поразения участък може да навлязат вторични гтнилостни микроорганизми, което допълнително отслабва кълняемостта.
Просото може да бъде нападнато от бактерията Pseudomonas panici. Признаците на болестта са видими по всички надземни части на гостоприемника. Те са тесни до по-щироки надлъжни ивици с дължина до няколко сантиметра. Имат кафяво оцветяване. При разрастване става ограничаването им от тесен воднист венец.
Бактерията е податлива на пряко слънчево греене, ниска температура и изсушаване. Заразата се запазва в емената и растителните остатъци. Гостоприемници са и видовете Setaria glauca, S. viridis, Echinochloa crusgali.
Предотвратяването на щетите от бактериозите е възможно чрез комплекс от агротехнически мероприятия: осигуряване на здрав посевен материал, селекция на устойчиви сортове, редуване на културите в обработваемите площи, обработка на почвата за унищожаване на растителните остатъци и плевелите.
Доц. д-р Антоний Стоев, ИПАЗР „Никола Пушкаров” - София
