Изключително тежките загуби за земеделциите тази година, предизвикани от изтощителната суша и срива в добивите, принуниха Националната асоциация на зърнопроизводителите НАЗ да поставят ребром въпроса за бъдещото подпомагане при застраховка на посевите и на фермерските доходи, което трябва да бъде заложено в стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Предложението е отправено по време на последното заседание на тематичната работна група за обсъждане на документа, проведено на 30 ноември.
Странното е, че в първия вариант на този план самата администрация не се е сетила да предложи подобно подпомагане за всички фермери, а не само за лозаро-винарския сектор, където при климатични промени подпомагането е много по-адекватно.
От стенограмата на това заседание се вижда, че ръководството на НАЗ предлага две необходими за справяне при кризата мерки, които се очаква да бъдат включени в Националния стратегически план.
Като подкрепят аргументацията на МЗХГ, изведена в двете секторни интервенции „Застраховане на реколтата“ и „Събиране на реколтата на зелено“ за лозаро-винарския сектор, от асоциазията на зърнопроизводителите припомнят, че тези явления и факти са общовалидни за всички сфери на селското стопанство.
„Производственият процес в селското стопанство е с висока степен на уязвимост в сравнение с останалите сектори на икономиката, което се дължи на причини от различен характер – природни бедствия, неблагоприятни климатични условия, болести, неприятели, и т.н. Те водят до неочаквани промени в производството и имат негативно влияние върху количеството на произвежданата продукция, върху нейното качество, а в крайна сметка и върху получаваните от стопаните доходи. Застраховането е основен инструмент за управление на риска в земеделието. В България обаче застрахователната активност е на много ниски нива, като земеделските производители в малка степен сключват застрахователни полици ежегодно“, се посочва в становището.
И тъй като именно 2020г. се оказа сериозно изпитание за целия селскостопански сектор в България – комбинацията от небивала суша и коронавирусна пандемия извади на преден план уязвимостта на земеделските производители от почти всички браншове, на голяма част от земеделските стопанства ще са им необходими няколко последователни добри стопански години, за да се справят с негативите и отрицателния икономически баланс на критичната 2020 година, смятат зърнопроизводителите.
Други стопанства няма да успеят да се възстановят от кризата и ще трябва да преустановят своята селскостопанска дейност, затънали в междуфирмена и банкова задлъжнялост. 2020 година ще бъде знакова и дълго помнена година в земеделието, важните уроци са научени по трудния начин. „Въпреки всичко, длъжни сме да не допускаме повтарянето на едни и същи грешки, длъжни сме да подсигурим продоволствената сигурност на нацията, длъжни сме земеделието да продължи да бъде стожер и двигател на българската икономика. За всичко това, обаче, е необходима най-вече финансова сигурност и качествено управление на рисковете.
В тази връзка от НАЗ настояват в Националния стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони да бъдат силно застъпени и развити инструменти за управление на риска в селското стопанство.
Първото предложение е да се въведе мярка „Застраховане на реколтата“ при полски култури с основната цел да се запазят доходите на производителите на зърнено-маслодайни култури при загуби в продукцията, свързани с природни бедствия, неблагоприятни климатични условия, болести или нашествия от вредители.
НАЗ предлага подпомагането по мярката да е в размер на:
- до 60% от разходите за застрахователни премии, заплатени от производителите за застраховане срещу загуби, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени към природни бедствия – неблагоприятни метеорологични условия като слана, бури, градушка, заледяване, силен и проливен дъжд, тежка суша, която унищожава повече от 30% от средната продукция, изчислена на базата на предходния тригодишен период;
- до 50% за загуби, причинени от животни; щети, нанесени от болести по растенията или нашествия от вредители; други неблагоприятни климатични условия, различни от неблагоприятни климатични условия, приравнени към природни бедствия.
Второто предложение е да има допълнителен финансов инструмент с мярка „Застраховане на дохода“ за производителите на полски култури, тъй като първичните производители на суровина са силно зависими от икономическото състояние на пазарите, което определя тяхната възможност за реализация на продукцията. В случай на настъпващи кризисни ситуации, с краткотраен/сезонен или дълготраен ефект върху пазара е от особено значение наличието на инструменти, чрез които дейността на земеделските стопани да бъде стабилизирана и балансът между търсенето и предлагането в сектора да се възстанови. Подобни инструменти осигуряват известно ниво на сигурност в период на пазарни флуктуации и подпомагат стабилизирането на пазара, се посочва в мотивите на стопаните.
