Във връзка с приетия Закон за управление на агрохранителната верига министерството на земеделието е подготвило нова Наредба за мерките за контрол върху определени субстанции и остатъци от тях в живи животни и храни от животински произход, предназначени за консумация от хора. Проектът е качен за обсъждане на страницата на министерството на земеделието и по него се приемат забележки до 18 ноември, съобщиха от ведомството.
Новата наредба отменя вече съществуваща, като в нея има пълен списък на остатъчните вещества, които подлежат на контрол от Българската агенция за безопасност на храните. Фермерите са задължени да прилагат системи за самоконтрол на храните и ветеринарните лекарства, които използват за лечение на стадата си.
Животновъдите трябва да поддържат пряка връзка с ветеринарните лекари, с които имат договори за лечение, а докторите от своя страна трябва да следят рецептите с ветеринарно-медицинските препарати, които фермерът е купил за съответното лечение.
Наредбата ще даде правото на бизнес операторите да изпълняват собствена система за самоконтрол за остатъци. С прилагането на акта ще се сведе до минимум вероятността от попадането на храни на пазара, добити от животни, които са били подложени на незаконно третиране и по този начин ще се осигури здравословна храна за потребителите, се посочва в мотивите.
Проектонаредба за директните продажби от фермите
Според наредбата ветеринарните лекари задължително вписват в амбулаторния дневник ветеринарния регистрационен номер на животновъдния обект и номера на средството за официална идентификация на всяко третирано с ВМП или медикаментозен фураж животно (в случай, че животното е от вид, който подлежи на идентификация съгласно ЗВД); диагнозата, поставена след преглед на животно; датата на закупуване, количество, наименование, срок на годност на употребения ВМП, приложена доза, карентен срок (ако има определен) и дата на изтичането му; наименованието на медикаментозен/ни фураж/и, наименованието на вложения в него медикаментозен/ни премикс/и, дозата, времетраенето на третирането, карентен срок (ако има определен) и датата на изтичането му; начална и крайна дата на третирането.
Ветеринарят предписва медикаментозен фураж и ВМП с рецепта, екземпляр от която се съхранява от управителя на аптеката, извършила продажбата, при спазване на изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Ето и пълният списък с остатъци и замърсители, които подлежат на контрол.
Група А – Субстанции с анаболен ефект и неразрешени субстанции
1. Стилбени, производни на стилбени, техните соли и естери;
2. Антитиреоидни вещества;
3. Стероиди;
4. Лактони и резорцинова киселина, включително зеранол;
5. Бета-агонисти;
6. Съединения, включени в приложението към Регламент (ЕС) № 37/2010.
Група Б – Ветеринарномедицински продукти и замърсители от околната среда
1. Антибактериални вещества, включително сулфонамиди, квинолони;
2. Други ветеринарни лекарствени продукти:
а) антихелминтни;
б) антикокцидийни, включително нитроимидазоли;
в) карбамати и пиретроиди;
г) успокоителни средства (седативи);
д) нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти;
е) други фармакологично активни субстанции.
3. Други субстанции и замърсители на околната среда:
а) органохлорни съединения, включително PCBs;
б) органофосфорни съединения;
в) химични елементи;
г) микотоксини;
д) багрила;
е) радионуклеиди.
В наредбата са описани и минималният брой на пробите, които трябва да се вземат, като всяка проба се изпитва за наличие на една или повече субстанции.
За субстанции за група А пробите се вземат при отчитане на следните минимални критерии: пол, възраст, биологичен вид, система на угояване, всякаква налична информация за произход и всякакви данни за незаконно третиране или злоупотреба със субстанции от тази група.
За субстанции в група Б, пробите се вземат за установяване на евентуално наличие на остатъци от ВМП или пестициди, или замърсители от околната среда и евентуално надвишаване на определените максимално допустими количества на остатъчни субстанции в храни от животински произход съгласно действащите нормативни документи в страната.
1. Говеда
Минималният брой животни, който ежегодно се контролира за остатъци, е равен най-малко на 0,4 % от говедата, заклани през предходната година, като за:
Група А - 0,25 %:
Половината от пробите се вземат от живи животни на мястото на отглеждане, а другата половина - в кланиците. По изключение 25 % от анализираните проби за наличие на вещества от група А5 могат да бъдат взети и от друг подходящ материал (фураж, вода и т.н.). Всяка подгрупа в група А ежегодно се проверява, като се изпитват най-малко 5 % от общия брой проби, които се вземат за търсене на субстанциите от група А. Останалите проби се разпределят, като се вземат предвид субстанциите, чието наличие е установено в страната за предходната година.
Група Б - 0,15 %:
30 % от пробите се проверяват за вещества от група Б1;
30 % от пробите се проверяват за вещества от група Б2;
10 % от пробите се проверяват за вещества от група Б3.
Остатъкът се разпределя според установените остатъци в страната за предходната година.
2. Свине
Минималният брой животни, които всяка година се проверяват за остатъци, е равен най-малко на 0,05 % от свинете, заклани през предходната година, като за:
Група А - 0,02 %:
Ако пробите се вземат в кланиците, допълнително се правят анализи на ниво животновъден обект, питейна вода и фураж. В тези случаи минималният брой животновъдни обекти, от които се вземат проби, се определя от броя на закланите прасета през предходната година, като на 100 000 заклани прасета се проверява най-малко един обект.
Всяка подгрупа в група А ежегодно се проверява, като се използва най-малко 5 % от общия брой проби, събрани за група А. Останалият брой проби се разпределя според установените остатъци в страната за предходната година.
Група Б - 0,03 %:
При разпределяне по подгрупи се спазва принципът, възприет при говедата.
Останалият брой проби се разпределя според установените за предходната година остатъци в страната.
3. Овце и кози
Минималният брой животни, които се проверяват за всички видове остатъчни и други субстанции, е равен най-малко на 0,05 % от овцете и козите над тримесечна възраст, заклани през предходната година, като се следва следното разпределяне:
Група А - 0,01 %:
Всяка подгрупа на група А ежегодно се проверява, като се използват най-малко 5 % от общия брой проби, събрани за група А. Останалият брой проби се разпределя според установените остатъци в страната за предходната година.
Група Б - 0,04 %:
Разпределението по подгрупи е като при говедата. Останалият брой проби се разпределя според установените за предходната година остатъци в страната.
4. Коне
Минималният брой животни, от които се вземат проби, се определя съобразно наличието на остатъци, установени през предходната година.
5. Бройлери, кокошки, пуйки и други птици
Пробата се състои от едно или повече животни в зависимост от изискванията на методите за анализ.
За всяка категория птици (бройлери, кокошки, пуйки и други птици) минималният брой проби, които ежегодно се вземат, е равен на най-малко една проба на 200 t годишна продукция (кланично тегло) с най-малко 100 проби за всяка група вещества, ако годишната продукция от разглежданата категория птици надвишава 5000 t, като за:
Група А - 50 % от общия брой проби:
Една пета от пробите се вземат на ниво животновъден обект.
Всяка подгрупа на група А се проверява ежегодно, като се използват най-малко 5 % от общия брой проби, събрани за група А.
Остатъкът се разпределя според установените за предходната година остатъци в страната.
Група Б - 50 % от общия брой проби се проверяват, както следва:
30 % - за вещества от група Б1;
30 % - за вещества от група Б2;
10 % - за вещества от група Б3.
Останалите 30 % се разпределят според установените остатъци в страната за предходната година.
6. Аквакултури
6.1. Рибни продукти от култивирана риба
Пробата е една или повече риби в зависимост от големината на рибата и изискванията на метода за изпитване.
Спазват се минималните нива на вземане на проби и дадените честоти в зависимост от производството на култивирана риба (изразено в тонове).
Минималният брой проби, които ежегодно се събират, е най-малко една проба на 100 t годишна продукция.
Търсените химични съединения и селекционираните за изпитване проби се избират според вероятността от употреба на съответната субстанция.
При вземането на проби се спазва следното разпределяне:
Група А - една трета от общия брой проби:
Всички проби се вземат на ниво животновъден обект от риби на всички етапи на отглеждане, включително риби, които са готови за пускане на пазара за консумация.
Група Б - две трети от общия брой проби, като пробите се вземат:
аа) в животновъден обект от риба, готова за пускане на пазара за консумация;
бб) в предприятието за обработка;
вв) на ниво търговия на едро от прясна риба при условие, че може да се извърши проследяване до животновъдния обект на произход в случай на положителни резултати.
Във всички случаи пробите, взети на ниво животновъден обект, се вземат най-малко от 10 % от регистрираните производствени обекти.
6.2. Други аквакултури
Когато има основание да се смята, че се прилагат ВМП или химични средства на други аквакултури, или когато има съмнения за замърсяване на околната среда, тези аквакултури се включват в плана за вземане на проби пропорционално на производството им като допълнителни проби към вземаните за рибни култивирани продукти.
7. Мляко
7.1. Краве мляко
Всяка проба се взема по начин, позволяващ проследяването до животновъдния обект, откъдето произхожда млякото.
Пробите се вземат на ниво животновъден обект от събирателната цистерна или от ниво на млекопреработвателна единица, преди да се смеси с останалото мляко.
Нарушаването на тези принципи на проследяване до животновъдния обект, от който произхожда, може да бъде неприемливо за остатъци, отбелязани в приложение № 1, група Б3 (а), (б) и (в).
Пробите се вземат само от сурово мляко.
Годишният брой на пробите е една на 15 000 t от годишната продукция на мляко с най-малко 300 проби.
Пробите се тестват по следната схема:
а) 70 % от пробите - за наличие на остатъци от групи А6, Б1, Б2 (а) и Б2 (е) от приложение № 1; всяка проба се тества за най-малко 4 различни съединения; тестването за остатъци се извършва най-малко от 3 от тези групи;
б) 15 % от пробите - за остатъци, обозначени в група Б3 от приложение № 1;
в) 15 % от пробите се тестват съобразно установените остатъци в страната в предходната година.
7.2. Мляко от други животни (овце, кози, коне)
Броят на пробите от мляко от други видове животни се определя съобразно нивото на производство и установените остатъци в страната в предходната година.
Млякото на тези животни се включва в плана за вземане на проби отделно от този за вземане на проби от краве мляко.
8.Яйца
8.1. Кокоши яйца
Всяка проба се взема по начин, позволяващ да бъде проследен произходът на пробата до животновъдния обект, откъдето произхождат яйцата. Пробите може да се вземат на ниво животновъден обект или на ниво място за опаковане. За вземането на една проба са необходими 12 яйца. В зависимост от използвания аналитичен метод броят на яйцата, необходим за една проба, може да е и по-голям.
Годишният брой на пробите, които се вземат, са най-малко равни на една на 1000 t от годишното производство на яйца за консумация с най-малко 200 проби. Най-малко 30 % от пробите се събират от опаковъчните предприятия.
Пробите се тестват по следната схема:
а) 70 % от пробите - за най-малко едно съединение от следните групи: А6, Б1 и Б2 (б) от приложение № 1;
б) 30 % от пробите се тестват съобразно установените остатъци в страната в предходната година, но включват и контрол на остатъци от група Б3
(в) от приложение № 1.
8.2. Яйца от други видове птици
Броят на пробите от други видове птици се определя съобразно нивото на производство и установените остатъци в страната в предходната година. Яйцата от тези видове се включват в плана за вземането на проби като допълнение към този за кокоши яйца.
9.Заешко месо, месо от дивеч(*) и диви животни, отглеждани във волиери и ферми за диви животни
9.1. Заешко месо
Една проба се състои от едно или повече животни от същия производител съобразно изискванията на аналитичните методи.
Всяка проба се взема по начин, позволяващ да бъде проследен произходът на пробата до животновъдния обект, откъдето произхождат зайците.
Пробата може да бъде взета на ниво животновъден обект или на ниво регистрирани кланици.
Без предварително решение могат да бъдат взети някои допълнителни проби от вода и фуражи за контрол на забранени субстанции.
Броят на пробите за вземане е 10 на 300 t от годишната продукция (кланично тегло) за първите 3000 t от производството и една проба на всеки следващи 300 t.
Пробите се тестват по следната схема:
Група А - 30 % от общия брой проби се тестват:
70 % - за субстанции от група А6;
30 % - за субстанции от други подгрупи на група А.
Група Б - 70 % от общия брой на пробите се тестват:
30 % - за съединенията от група Б1;
30 % - за съединенията от група Б2;
10 % - за съединенията от група Б3.
Останалото количество изпитване се установява съобразно установените остатъци в страната в предходната година.
9.2. Диви животни, отглеждани в животновъдни обекти
Пробите се вземат на ниво преработваща единица. Трябва да е възможно да се проследят животните или тяхното месо до животновъдния обект за отглеждане.
Броят на пробите, които се вземат всяка година, е най-малко 100.
Пробите се тестват по следната схема:
Група А - 20 % от общия брой, проби като по-голяма част се тестват за съединенията от групи А5 и А6.
Група Б - 70 % от общия брой на пробите, които се разпределят, както следва:
30 % - за съединенията от група Б1;
30 % - за съединенията от група Б2 (а) и (б);
10 % - за съединенията от група Б2 (в) и (д);
30 % - за съединенията от група Б3.
Остатъкът се разпределя според установените остатъци в страната за предходната година.
9.3. Месо от диви животни
Големината на пробата зависи от използвания аналитичен метод.
Пробите се вземат на ниво преработваща единица или на мястото, предназначено за лов.
Пробите се вземат по начин, позволяващ проследяването на животните до региона, където са ловувани.
Броят на пробите, които се вземат всяка година, е най-малко 100.
Тези проби се вземат за анализ на химични елементи.
10.Пчелен мед
Големината на пробата зависи от използвания аналитичен метод.
Пробите могат да бъдат взети от всяка точка на производствената верига, като се осигури възможна проследяемост до оригиналния производител.
Броят на пробите за вземане всяка година е равен на 10 на 300 t от годишната продукция за първите 3000 t от производството и една проба на всеки следващи 300 t.
Пробите се тестват по следната схема:
Група Б1 и група Б2 (в) - 50 % от общия брой на пробите;
Група Б3 (а), (б) и (в) - 40 % от общия брой на пробите.
Останалите 10 % се разпределят според установените остатъци в страната за предходната година.
