Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
19.10.2020 г.

Пелинолистната амброзия вреди не само на реколтата

Инванзивни вредители
Пелинолистната амброзия вреди не само на реколтата

Пелинолистна амброзия

От началото на септември екоминистерството е започнало да информира малки и големи за заплахите от разпространението на инвазивните чужди видове растения, които като плевели вредят не само на културите, но са отровни и опасни за здравето на хората. Сред тях попада пелинолистната амброзия (Ambrosia artemisiifolia), която вирее масово сред слънчоглед, царевица и пшеница и оказва неблагоприяет ефект не само върху отглежданите от фермерите култури, но и върху качеството на почвата, създава и сериозни трудности за механизираното прибиране на реколтата.

Това растение агресивно конкурира местните видове, като масирано завзема територии и бързо изчерпва хранителните вещества от почвата, отнема им светлината и пространството.

Този плевел има и пряк риск за здравето на човека, защото поленът ѝ е силен алерген и причинява заболявания като сенна хрема, рино-конюнктивит, астма, контактен дерматит и уртикария.

Неслучайно в немалко страни от Европейския съюз като Нидерландия например е забранено да се продават смески с храна за птици, които съдържат семена от амброзия.

Този вид вече е широко разпространен в България, като среща по Черноморието, Североизточна България, Дунавската равнина, Предбалкана, Софийско и Тракийската низина в площи до 800 м надпорска височина.

Целта на разпространение на информация за тези агресивни чужди видове е градинарите, хората, които търсят нови екзотични цветя и храсти за дома или двора, както и почитателите на разходките сред природата да се запознаят с тях. Да се въздържат от разпространението им, а дори и от вредното им въздействие. В раздела „ИНВАЗИВНИ ЧУЖДИ ВИДОВЕ“ на сайта на министерството.

Жлезистата слабонога е друг плевел, който неслучайно е включена в списъка на най-опасните инвазивни чужди видове, застрашаващи биоразнообразието в Европа и e в списъка на инвазивните видове на Европейската и средиземноморска организация по растителна защита (European and Mediterranean Plant Protection Organization (EPPO). Латинската наименование на този плевел е Impatiens glandulifera Royle, или хималайска билка. Тя измества и потиска местните растителни видове и зависимите от тях безгръбначни животни.

Богатите ѝ на нектар цветове са много привлекателни за пчели и други насекоми. Така тя оказва натиск върху местните видове цветни растения, които остават без опрашители. Нейните обраствания увеличава риска от ерозия, наводнения и нанасят природни, социални и икономически щети, защото кореновата ѝ система е плитка, сформира гъста покривка по речните брегове и не допуска други растения. Затова пороите лесно отнасят почвата, която няма за какво да се задържи.

Стойността за ограничаване навлизането на вида в ЕС може да надхвърли 1 - 1.5 млн. евро годишно. Във Великобритания, например където той е изключително масово разпространен и създава много проблеми за премахването му са нужни между 174 - 350 млн евро.

Жлезистата слабонога произхожда от Югоизточна азия (Хималаите и Индия), където може да вирее до 4300 м. н.в. Тя е едногодишно тревисто растение с кухо, сочно стебло достигащо 1 - 2.5 м височина. Това е най-високо израстващото едногодишно растение в Европа. Внесено е през 19 век като декоративно и медоносно растение, но скоро „подивява“ и навлиза в естествените местообитания на Стария континент. Най-засегнати са ценни крайречни горски и тревни местообитания – гори от елша, върба, бряст, планински ясен; крайречни ливади и др. Предпочита влажна почва и се среща предимно по брегове на реки и потоци. Цветовете му са лилави с интересна форма и цъфтят 2 - 3 дни. Цъфти между юни и октомври. Плодове образува между август и октомври.

Добра превантивна мярка е забраната на търговита със семена на растението. Трябва да се внимава да не се разпространява при пренасяне на почва и чакъл от места с жлезиста слабонога на места, където тя не се среща, както и при почистване и изхвърляне на растителни отпадъци от градини, където се отглежда като декоративно растение.

Методите за борба са:

* механични (изкореняване, рязане),

* химични (третиране с хербициди),

* биологични (паша на добитък, засенчване с други растения) и

* смесени подходи, които комбинират няколко от тези методи.

Изкореняването на малки популации е лесен и ефективен метод за борба, който всеки може да приложи. При косене трябва да се изрязва до повърхността на почвата, под най-ниско разположения възел на стъблото. Основната цел при премахването е да се изтощи семенната банка в почвата. Това се прави като непрекъснато се премахват възрастните индивиди преди да образуват семена. Семената са жизнени до 2 години.

Пелинолистната амброзия вреди не само на реколтата
3365

Последни материали
Виж
Добре са само малко над половината посеви
Състоянието на есенниците в Русия е рекордно лошо
Санкции
Еврокомисията изисква от България да коригира определянето на зоните в НАТУРА
Важно за фермерите!
На 4 декември очаквайте дискусия за „Зелена България”
Износът за общността е нараснал с 16 на сто при спад на китайския с 19 на сто
Украйна стана основен доставчик на мед за ЕС
Облекчения
Заради пандемията бизнесът може да отложи плащания по своите заеми
Законодателство
За социално и цифрово село ще отиват 55% от 8-те милиарда евро, с които държавите в ЕС ще разполагат през преходния период
Свързани материали
Виж
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2020
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам