От началото на септември екоминистерството е започнало да информира малки и големи за заплахите от разпространението на инвазивните чужди видове растения, които като плевели вредят не само на културите, но са отровни и опасни за здравето на хората. Сред тях попада пелинолистната амброзия (Ambrosia artemisiifolia), която вирее масово сред слънчоглед, царевица и пшеница и оказва неблагоприяет ефект не само върху отглежданите от фермерите култури, но и върху качеството на почвата, създава и сериозни трудности за механизираното прибиране на реколтата.
Това растение агресивно конкурира местните видове, като масирано завзема територии и бързо изчерпва хранителните вещества от почвата, отнема им светлината и пространството.
Този плевел има и пряк риск за здравето на човека, защото поленът ѝ е силен алерген и причинява заболявания като сенна хрема, рино-конюнктивит, астма, контактен дерматит и уртикария.
Неслучайно в немалко страни от Европейския съюз като Нидерландия например е забранено да се продават смески с храна за птици, които съдържат семена от амброзия.
Този вид вече е широко разпространен в България, като среща по Черноморието, Североизточна България, Дунавската равнина, Предбалкана, Софийско и Тракийската низина в площи до 800 м надпорска височина.
Целта на разпространение на информация за тези агресивни чужди видове е градинарите, хората, които търсят нови екзотични цветя и храсти за дома или двора, както и почитателите на разходките сред природата да се запознаят с тях. Да се въздържат от разпространението им, а дори и от вредното им въздействие. В раздела „ИНВАЗИВНИ ЧУЖДИ ВИДОВЕ“ на сайта на министерството.
Жлезистата слабонога е друг плевел, който неслучайно е включена в списъка на най-опасните инвазивни чужди видове, застрашаващи биоразнообразието в Европа и e в списъка на инвазивните видове на Европейската и средиземноморска организация по растителна защита (European and Mediterranean Plant Protection Organization (EPPO). Латинската наименование на този плевел е Impatiens glandulifera Royle, или хималайска билка. Тя измества и потиска местните растителни видове и зависимите от тях безгръбначни животни.
Богатите ѝ на нектар цветове са много привлекателни за пчели и други насекоми. Така тя оказва натиск върху местните видове цветни растения, които остават без опрашители. Нейните обраствания увеличава риска от ерозия, наводнения и нанасят природни, социални и икономически щети, защото кореновата ѝ система е плитка, сформира гъста покривка по речните брегове и не допуска други растения. Затова пороите лесно отнасят почвата, която няма за какво да се задържи.
Стойността за ограничаване навлизането на вида в ЕС може да надхвърли 1 - 1.5 млн. евро годишно. Във Великобритания, например където той е изключително масово разпространен и създава много проблеми за премахването му са нужни между 174 - 350 млн евро.
Жлезистата слабонога произхожда от Югоизточна азия (Хималаите и Индия), където може да вирее до 4300 м. н.в. Тя е едногодишно тревисто растение с кухо, сочно стебло достигащо 1 - 2.5 м височина. Това е най-високо израстващото едногодишно растение в Европа. Внесено е през 19 век като декоративно и медоносно растение, но скоро „подивява“ и навлиза в естествените местообитания на Стария континент. Най-засегнати са ценни крайречни горски и тревни местообитания – гори от елша, върба, бряст, планински ясен; крайречни ливади и др. Предпочита влажна почва и се среща предимно по брегове на реки и потоци. Цветовете му са лилави с интересна форма и цъфтят 2 - 3 дни. Цъфти между юни и октомври. Плодове образува между август и октомври.
Добра превантивна мярка е забраната на търговита със семена на растението. Трябва да се внимава да не се разпространява при пренасяне на почва и чакъл от места с жлезиста слабонога на места, където тя не се среща, както и при почистване и изхвърляне на растителни отпадъци от градини, където се отглежда като декоративно растение.
Методите за борба са:
* механични (изкореняване, рязане),
* химични (третиране с хербициди),
* биологични (паша на добитък, засенчване с други растения) и
* смесени подходи, които комбинират няколко от тези методи.
Изкореняването на малки популации е лесен и ефективен метод за борба, който всеки може да приложи. При косене трябва да се изрязва до повърхността на почвата, под най-ниско разположения възел на стъблото. Основната цел при премахването е да се изтощи семенната банка в почвата. Това се прави като непрекъснато се премахват възрастните индивиди преди да образуват семена. Семената са жизнени до 2 години.
