Изключително добрата реколта от картофи тази година е с катастрофални последици за производителите, които ще отчетат нула доходи заради свития пазар и неработещите хотели и ресторанти в Европа и у нас, които са основните потребители на картофи в държавите-членки на Евросъюза. „Натискът на пазара е огромен и това пролича от изкупните цени през последните дни, където в Полша те паднаха до 4 евроцента за килограм, в Румъния – до 7 евроцента, да не говорим за Германия и Франция, където също има сътресения”. Тази мрачна статистика съобщи за Синор.бг Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите, който прогнозира тежка есен за българските картофопроизводители.
Преди вирусът COVID-19 да затвори границите и да ограничи туризма до 20-30 на сто от неговия капацитет, дневното потребление на картофи в Европейския съюз е било 6 500 тона картофи - днес обаче то е намаляло в пъти. „Още в началота на годината, през февруари експертите прогнозираха, че карантината ще окаже най-голямо поражение върху производителите на картофи, на мляко и млечни произведения и на още няколко сектора от хранителната индустрия. Тази прогноза за съжаление се оказа вярна и днес сме свидетели как правителствата на повечето европейски държави, изключвам нашето, въвеждат адекватни компенсаторни помощи, които директно отиват за производителите на картофи”, посочи още Джиков.
За пример той даде Холандия, където само преди дни за земеделието са гласувани 500 милиона евро за целево подпомагане, от които 50 милиона евро са само за картофи. Гърция също подготвя аналогична подкрепа, тъй като картофопроизводителите там вече обявяват, че няма да вадят картофите, защото им се отпуска помощ, аналогична на „брането на зелено на гроздето”, приложена в България за лозарите.
Джиков не отрича помощта, която досега беше отпусната от агроминитерството за бранша, но сравнено с останалите сектори, тя е пренебрежимо малка и не покрива дори половината от разходите, направени от картофопроизводителите за тазгодишното производство. Себестойността при различните колеги варира между 800 и 1 000 лева на декар, а с досегашната подкрепа компенсациите не покриват и 15 на сто от разходите. „Дадоха ни по 40 лева на декар за de minimis плюс парите по мярка COVID, които са единствените обезщетения за бранша. Но как ще бъдат компенсирани изкупните цени на картофите, след като дори при 20 стотинки за килограм (ако някой даде такава цена) колегите няма да могат да покрият и 30 на сто от себестойността си”, риторично пита картофопроизводителят от Ихтиман.
И добавя, че колегите му от района са в истински стрес, защото никога досега през есента в складовете им не е било толкова безлюдно откъм купувачи. „Големите търговски вериги със сигурност ще продават основно европйски картоф, защото там има адекватна подкрепа за фермерите и цените се дотират. Затова и българските картофи ще останат неизкупени, а това би означавало пълен крах за семейните фермери в Родопите, Стара планина, Рила и останалите планински райни, които нямат модерни и големи складови помещения за съхранение, и ще се наложи да продават реколтата на безценица”, обясни председателят на браншовата асоциация.
„У нас всичката подкрепа отива у единици – цитирам помощта за 18-те лозари, подпомогнати за брането на зелено, където се дадоха над 1,4 милиона лева, да не говорим за уж така прокламираната помощ за хладилни бази, където масовият производител отново беше пренебрегнат за сметка на определени личности. Колкото на парите за търговските вериги, те се превъртяха по няколко схеми на подпомагане, за да се разводнят и хората да не научат реално колко малки и средни производители са били подкрепени тази година”, критично отбеляза картофопроизводителят.
Недоволството в бранша расте и ако администрацията не се поучи от колегите си в останалите държави, ще има сериозно брожение сред производителите, прогнозира още Джиков. Той предлага да се помисли за компенсиране на изкупните цени, защото само при минимални оферти от 35-45 ст. за килограм стопаните биха могли да покрият разходите си. Остава да очакваме реакцията на ведомството.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
