На днешната дата християнската църква отбелязва рождението на Дева Мария - най-почитаната светица в православието и католицизма. В народния календар този ден се отбелязва като Малка Богородица, а обредите са свързани с почитта към светата майка като покровителка на дома и семейството. По стара традиция се омесва богородичен хляб, който се раздава за здраве на децата и майките. Правят се и курбани. Вари се жито, което се носи за освещаване в църквата, след което се раздава за здаве.
Въпреки липсата на факти за детството на Богородица преданието в Новия завет съдържа редица биографични данни за Пресвета Богородица.
Тя е дъщеря на двама благочестиви юдеи Йоаким и Анна, потомци на цар Давид, които дълго време били бездетни, докато накрая бог чул молитвите им и ги надарил с дъщеря. Според тогавашната практика Йоаким и Анна дали обет да посветят детето си на господ и когато тя навършила три години, те я отвели в Йерусалимския храм, за да я посветят на бога. Тя останала да живее при храма, където била обучавана и възпитавана до навършване на пълнолетие.
След кръстната смърт на Христос и неговото възкресение тя остава в Йерусалим, като за нея се грижи любимият ученик на Иисус свети Йоан Богослов. Този разказ е в унисон с библейския, според който на кръста спасителят му поверява майка си.
Пресвета Богородица умира на преклонна възраст с лека смърт – т. нар. успение, с което бог дарява най-верните си слуги. Легендата гласи, че по време на успението край смъртния одър на пресвета Богородица са присъствали всички останали живи апостоли, като единствено апостол Тома закъснял с 3 дни. Когато той поискал да се преклони пред тялото ѝ, се установило, че в пещерата, където Богородица е погребана, е останала само погребалната ѝ плащеница.
