Институтът по аграрна икономика (ИАИ) към Селскостопанска академия е подготвил анализ за потенциала на географско-информационните системи (ГИС, изработването на карти), свързани с почвено-климатичните условия за отглеждането на слънчоглед в България, съобщиха от института. С помощта на база данни за агроклиматичните почвени характеристики са определени площите, подходящи за отглеждането на слънчоглед без напояване в страната.
Докладът на ас. д-р Росица Микова е озаглавен „Агроекологичният потенциал на земеделските земи в България“ и с него младият учен ще представи Института по аграрна икономика на предстоящата Международна конференция „Опазване на почвите и водите“, която ще се проведе от 26 до 29 август т.г. на Боровец. Заради КОВИД-19 е създаден интернет сайт за електронна комуникация между участниците, като така ще бъдат визуалиризирани публикациите, въпросите и обсъжданията сред участниците.
Предстои до 15 август учените да изпратят своите доклади. Според организаторите това е по-ефективен начин от конферентните видео връзки, където броят на чуждестранните участници се оказва по-малък.
Основни организатори на събитието са Научно-техническият съюз по машиностроене и Русенският университет „Ангел Кънчев“ и Българската асоциация по механизация на земеделието. Сред съорганизаторите са МЗХГ, МОСВ, Федерацията на научно-техническите съюзи и ССА, Съюзът на полските инженери механици, Грузинският аграрен университет и др.
Ас.д-р Росица Микова е направила подобен анализ и карта и за пшеницата в България. От доклада й става ясно, че за близо век някои от тенденциите за слънчогледа като маслодайна култура сочат почти двойно увеличение. През 2018-та година добивите на декар са били 244 кг/дка, при вида на тези със 100 -150 кг от декар в началото на 20-и век. За да бъде рентабилен слънчогледът, добивите му трябва да са над 250 кг от декар, обобщава младият учен.
Основни фактори, определящи висок добив, са: подбор на подходящи предшественици, които щадят почвата, както и с най-удачните за нея хибриди. Най-точното място за слънчогледа като маслодайна култура са западните и централни части на Дунавската равнина, Лудогорието, централната и източната част на Добруджа и Бургаската низина.
В доклада се посочва още, че слънчогледът е култура, която лесно се приспособява към различните почвени типове, затова и най-подходящи за отглеждането му са черноземните и алувиалните почви.
Основен извод в доклада е, че потенциалът на ГИС и изработването на карти може да бъде много полезен в анализа на почвено-климатичните условия в страната. Той се налага и от направената от ас.д-р Микова характеристика и подобна карта за пшеницата. По този начин се определят ареалите с особено подходящи условия за съответната земеделска култура.
Това може да е една градивна база на бъдещи проучвания по темата, които включват и нови параметри, като средни добиви по райони (икономическа рентабилност) или изследвания на условията за култури от полското сеитбообращение. По този начин науката има пряка полза за земеделските производители при вземане на решения за оптималното управление на поземлените ресурси в техните стопанства.
