ЗАМЕСТИТЕЛИ НА ПЧЕЛНИЯ ПРАШЕЦ - КАКВИ И КАК ДА ГИ ПРИЛАГАМЕ?

08-03-2006 г. Петър БОНЕВ Няма заместител на цветния прашец, който да осигури пълноценно изхранване на пчелните ларви. В изследванията си учените са установили, че всеки отделен белтъчен заместител в по-голяма или в по-малка степен осигурява изхранване на ларвите. В зависимост от съставките му и доколко те се приближават до тези на пчелния прашец (пергата), този заместител е малко или повече полезен. Съдържанието на смилаемите белтъци в цветния прашец зависи от вида на цветовете и варира в границите от 10,6% до 54%. Така например прашецът на леската съдържа 46,70% белтъци. Към долната граница е прашецът на царевицата и бора. За отглеждането на една ларва са необходими 0,145 г прашец. Една килийка съдържа от 0,102 г до 0,175 г прашец, което означава, че в една килийка се вмества прашец приблизително за отглеждането на една пчела. Ако приемем, че белтъчината в необходимия прашец е около 30%, то за изхранването на ларвата до запечатването на килийката са необходими 44 мг белтъчина. В литературата четем какви количества от заместителите трябва да сложим в захарните питки или в сиропа. В повечето случаи се препоръчва само извара, само мляко, само соево брашно и др. Така например препоръчва се 20% от водата в сиропа да се замени с пълноценно мляко. Получава се в един литър сироп около 6,6 гр белтъчина. С това количество може да се изхранят само 150 ларви. Но щом става въпрос за сироп, вероятно в природата има вече принос на прашец и това е само добавка. Да вземем друг случай. В публикация се препоръчва в 500 г канди да се сложи 20 г сухо мляко, обогатено с витамини, ензими, микроелементи и др. В този случай нямаме изхранване на пило, а осигуряване на семейството с въглехидратна храна при намаляване на зимните запаси. Протеина в тези 20 г сухо мляко е 5 г и с тях ще се изхранят само около 114 ларви. Очевидно тази белтъчина стига, пчелите само да разложат сложната захар на прости захари, удобни за консумиране както от пчелите, така и от пилото, за да не изразходват собственото мастно тяло. Привеждам тези 2 примера защото имам данни за белтъчините, съдържащи се в млякото. В изварата например може белтъчините да са в по-голямо количество, но едва ли останалите съставки, които има в пчелния прашец, са в оптимално количество в нея. Вероятно така стои въпросът с всички заместители, употребени самостоятелно. За изхранване на пилото в такъв случай трябва да се разчита и на оставените пити с прашец при зазимяването, при условие, че при подходящо време, тези пити се преместят до питите с пило или между тях. От прашецовите пити, отдалечени през една пита от пилото, се изхранват едва 20% от ларвите. През две пити, докато времето не се затопли, прашецът изобщо не се посещава от пчелите кърмачки. В такъв случай от 10-11 снесени яйца до запечатване стига само едно яйце. Другите в различни стадии на развитие са употребени за изхранване на тази единствена ларва. При положение, че и пити с прашец, макар и отдалечени от пилото няма, трябва да осигурим белтъчина в необходимото количество и качество. Разбира се да има и другите съставки, съдържащи се в пчелния прашец, във възможно максимална степен. Затова е необходимо да използваме не един заместител, а няколко, които да се допълват. Какви да бъдат те, на мен не ми е известно, още повече определени по научен път. Приел съм, при липса на пити с пчелен прашец, следните добавки в 1 кг инвертиран сироп: инактивирана хлебна или бирена мая-5%; суроватка-5% (или сухо обезмаслено мляко-5%); соево брашно-5%; търтеево белтъчно мляко-10% и евентуално ако има съвсем прясно яйце-1 бр. Хидропрот или хидролизат на прах не използвам, защото не се приемат охотно от пчелите. Общо добавките стават 25-30%. Но количеството на смилаемите белтъци е наполовина. Тези белтъци в прашеца достигат до 50%. Защо не увелича добавките още повече, за да осигуря по-добро изхранване на пилото, след като съм убеден, че белтъчините и в този букет от заместители е недостатъчен? Защото с така приготвения инвертиран сироп, с изброените заместители напълвам празна пита и след като съм изразходил във втората половина на зимата консервирания прашец в питите, а принос на такъв от природата няма, я слагам между питите с открито пило. Простудяване няма - пчелите са много. Съдържанието на питата се пренася по празните участъци в другите пити и майката бързо засеменява почистените килийки на питата. Това, което ме смущава и спира да увелича белтъчните добавки е, че пренесеният сироп с добавките по другите пити има бистър цвят, докато в напълнената пита, вследствие на добавките, има мътен, бежов цвят. Пчелите, които са пренесли съдържанието на питата са филтрирали добавките. Дали са ги натрупали във вид на мастно тяло или ги съхраняват в гушката или някъде другаде, за да ги употребят впоследствие за храна на пилото, не зная. Лошото е ако тези добавки отиват в дебелото черво и при облитане ги изхвърлят. Твърдата храна (канди), слагана върху гнездото не ползвам, за да не се изтощават пчелите. Но при положение, че питките се консумират продължително време, то и белтъчните добавки ще се вземат постепенно от пчелите и ако по такъв начин могат да се използват бих направил компромис. По-голямо количество белтъчни добавки в твърда храна намирам в румънското пчеларско списание, но не от научни работници или институти, а вероятно от редови пчелар. Рецептата е: 1 част мляко на прах; 1 част убити бирени дрожди; 1 част изсушен прашец; 3 части пудра захар. Добавките са 50%. Не е безинтересно мнението на някои учени. Така Вал, 1982 г. не препоръчва употребата на заместител на прашец в смес с канди, защото тази белтъчна паста се поема предимно от много възрастни пчели и от твърде малко пчели-кърмачки. Друг учен се изказва, че много по-препоръчително е употребата на заместител на прашеца извън кошера, защото по този начин не се прекъсва нормалното поведение на пчелите (Йохансон, 1977). Неслучайно при облитане на пчелите наш пчелар от Добрич разпръсва навън върху ламарина соево брашно, което пчелите вземат за късо време. Към брашното може да се добави сухо мляко, сухи бирени дрожди, казеин и др. Едно изследване, което има тежест относно създаването на еквивалентни заместители на пчелния прашец, се извършва в лаборатория в щата Минесота в САЩ. За практически цели се използва смес, която се състои от 3 части соево брашно; 1 част сухи бирени дрожди; 1 част сухо обезмаслено мляко и по 10% сух яйчен жълтък и фино смлян казеин. В публикацията на тази разработка не се казва количеството и начина как да се дава на пчелите. Впечатление прави броят на заместителите - 5 вида, които вероятно се допълват. Ако образованието ми беше в тази насока бих сложил в една колона на разчертана таблица осреднени съставките на консервирания цветен прашец (перга), които са публикувани дори в популярната литература - количество белтъчини, въглехидрати, витамини, минерални вещества и изобщо всички съставки. В следващите колони бих сложил данните на същите съставки от различните познати заместители и така да подбера тези, които по количество и качество се приближават най-много до прашеца. Това на книга, но проверено и в практиката ще има резултат. Но всичко това, ако е било възможно, нашите или чужди учени са щели да го направят. Открит стои въпросът за начина, по който белтъчните добавки да се дават на пчелите, за да ги оползотворят по-пълно. За всички въпроси, които възникват в изложеното в тази статия се изисква заангажиране на научната мисъл в нас.