Над 7 хиляди тримесечни риби от критично застрашения вид моруна поеха своя път от Белене през делтата на Дунав към Черно море. Моруната е сред последните четири есетрови вида, които все още се срещат в долното течение на най-емблематичната европейска река. Рибите са отгледани в български развъдник при специални условия, позволяващи по-лесната им адаптация в естествената среда. Освен това са маркирани от екипа на WWF с цел проследяване на тяхното развитие.
„Моруните са с генетично доказан дунавски произход. Това е важно както за тяхното приспособяване към особеностите на околната среда, така и като гаранция, че местните популации не са изложени на допълнителен риск с пускането на чужди видове. Освен това новите риби са достигнали възраст, която ги прави по-малко уязвими на заплахите в естествената им среда и повишава шанса им за оцеляване по време на дългия път до морето“, разказва ихтиологът Стоян Михов, ръководител на практика „Води“ във WWF.
Моруната е най-едрата размножаваща се в сладки води риба в света, както и най-големият хищник сред шестте вида дунавски есетри. Тя няма зъби и поглъща плячката си цяла, благодарние на огромната си източваща се напред уста. Някога моруната е достигала тегло от над един тон и дължина повече от шест метра, но днес такива екземпляри вече не се срещат в дивата природа.
Международният съюз за защита на природата класифицира есетрите като най-застрашената група от видове в света. Затова в продължение на много години WWF България работи за опазването на техните естествени местообитания. През 2014 и 2015 г. тя стана първата природозащитна организация, която извърши зарибяване на Дунав, като пусна в басейна на реката 50 000 есетрови риби от вида чига, а през 2019 г. към Черно море се отправиха още 20 000 руски есетри.
„Жизненият цикъл на есетровите риби наподобява човешкия – те живеят дълго, но се размножават само няколко пъти в живота си. Ще отминат 10-15 години преди нашите моруни да се завърнат обратно в Дунав и да създадат своето първо поколение. За съжаление, естествено им размножаване е силно ограничено – за последните шест години сме установили едва десетина малки моруни, излюпени в реката. Затова трябва да пазим техните местообитания и да им дадем шанс да изградят стабилна популация. В противен случай рискуваме да загубим безценен вид, оцелял до наши дни от епохата на динозаврите“, призовава Стоян Михов.
В момента в сила е пълна забрана за улов на есетри в Дунав и Черно море. Въпреки това понякога възрастните екземпляри, които навлизат в река Дунав, за да се възпроизвеждат, все още стават плячка на бракониери. Причината е високата цена на техния хайвер на черния пазар. WWF предупреждава, че всеки продукт от дива есетра е незаконен и вреди както на малкото останали есетрови популации, така и на бъдещите доходи на рибарите.
Освен това моруните, както и останалите мигриращи риби, играят важна роля като индикатор на здравите екосистеми в река Дунав. Но изграждането на язовири, диги и водноелектрически централи поставя непреодолими бариери по техния миграционен маршрут и води до фрагментация на местообитанията им. В дългосрочен план тези прегради, заедно с други човешки дейности като прекомерния улов и замърсяването на водите, заплашват да доведат до изчезването на есетрите.
