Въпреки безнадеждността на искането си да се въведе диференцирана ставка за ДДС при храните, този път браншовите организации в сектора на плодовете и зеленчуците плюс преработвателната индустрия са решени с мотивирани анализи да докажат на властта, че понижаването на данъка няма да се отрази негативно върху бюджета. За втори път в рамките на десетина дни 22-те фермерски и преработвателни организации , които на 14 май поискаха среща с премиера Борисов, днес са депозирали поредно писмо до институциите – този път включвайки и депутатите от Народното събрание.
Първото писмо и организациите, които стоят зад тези искания
Публикуваме с малки съкращения текста на писмото с надеждата, че този път бизнесът ще получи аргументиран отговор.
„Уважаеми дами и господа, целта на настоящето писмо НЕ ЦЕЛИ противопоставяне в обществото – политическо, икономическо или социално! Организациите, подкрепили изложението, споделят възгледа, че не трябва да има дебение и между секторите на икономиката, нито пък социално противопоставяне на хората с ниски или високи доходи !
Сектор ПРОИЗВОДСТВО НА ХРАНИ в БЪЛГАРИЯ, който е тясно свързан с производството на земеделска продукция, включително плодове, зеленчуци и всички първични непреработени селскостопански продукти от години страдат от неравнопоставеност и нелоялна конкуренция – първо по линия на неравностойното субсидиране спрямо конкурентите си от другите Европейски страни, с които са на един общ пазар, и второ от изключително големия дял на сивата икономика, която никой не оспорва.
Тук е мястото да отбележим особеността на агросектора, към който принадлежим спрямо всички останали, а именно ХРАНА се консумира всеки ден и от всички членове на обществото! Това е най-бързо оборотната и най-бързо ликвидната стока, с всички предимства и недостатъци от този факт.
Предимствата са безспорни, защото при всякакви кризи храната винаги е необходима и в този смисъл стабилността на сектора като продоволствена сигурност са и елемент на националната сигурност!
Недостатъците – като бързо оборотна стока храната често допуска разпространението й на „черно“, а контролът от страна на държавата доказано не решава проблема. Каквито и анализи да има по темата, никой не може да бъде категоричен относно размера на загубите за бюджета от сивата икономика в сектора.
В тази връзка ще цитираме аргументите на Министерството на финансите, изразени в писмото им от 19 май по повод 9-процентната ставка за ресторантьорството и книгите, предложени в Законопроекта за изменение и допълнение на ЗДДС, който днес се гледа в парламента.
1. Твърдението, че „България вече се е възползвала от „..възможност… за въвеждане на две намалени ставки“ е невярно. Има се предвид нулевата ставка и ставката от – %. Съгласно разпоредбата на чл. 98 и 99 от Директива 2006/112/ЕО цитирана на първа страница на писмото “Държавите членки могат да прилагат една или две намалени ставки, които не могат да бъдат по-ниски от 5 %” т.е. нулевата ставка прилагана от всички страни за износ, а и в някои други случаи, не попада в обхвата на намалените ставки по смисъла на цитираната Директива и прилагането на още една ставка в България – например 5% е допустимо. Освен това цитираното становища на ЕК – „Communication …on VAT rates other than standard rates, 2007” – не е ДИРЕКТИВА, а по скоро „…заключения от проучването на въздействието от прилагането на намалени данъчни ставки“ и съгласно т.4 от съдържанието на документа „Покана за политически дебат“ по темата на ниво ЕС. Следва да се отбележи първо, че документът съдържа много тези в подкрепа на намалените ставки, но най-общо казано приканва към единни ставки в ЕС. Тринадесет години по-късно от датата на цитирания документ ЕС не само, че не е въвел единна ставка, но в много от държавите-членки освен двете намалени ставки продължават да се прилагат и свръхнамалени – до 3 и 4 %, т.е. под 5 %, както и така наречените паркинг ставки от 12 до 15 % т.е. под минимално установената с Директивата ставка от 15 %.
Предвид гореизложеното е крайно време концепцията на българското ДДС законодателството да бъде преосмислена с оглед отстраняване на всички негативни ефекти от единната 20% ставка на ДДС.
2. Твърденията за отрицателен ефект върху бюджетните приходи – общо в размер на 225 млн. лв., в т. ч. 39 млн. лв. от детски храни …, 13 млн. лв. от книги …, 150 млн. лв. от ресторантьорство, 19 млн. от общи туристически услуги и 4 млн. лв. от фитнес услуги, дори и намалението на ставките за всички тях да е допустимо и бъдат приети, то очакваното намаление от тях ще представлява около 1/3 от публично оповестените от МФ несъбрани приходи в бюджета от хазарт. И за най-непредубедените е ясно, че МФ може да подобри ефективността си и приеме намаляването на някои ставки за наложително и неотложно за сметка на подобряване на събираемостта от други приходоизточници.
Заплахата от увеличение на общата ставка на ДДС и на данък печалба по същество представлява противопоставяне на бизнесите един на друг и разделение на обществото. Най-вече противопоставяне на сектор производство на храни срещу всички останали или по-скоро обратното. След като се елиминира ефектът при лекарствата от позитивния списък, доколкото загубата за бюджета би била икономия за бюджета на НЗОК, като най-голямо перо остава очакваното намаление на приходите от ДДС за храни.
Тук следва да припомним резултатите от въвеждането на Обратното начисляване на ДДС върху зърното от началото на 2014 г., а именно в противовес на твърдената и очаквана щета за бюджета НАП официално отчете 297 млн. лв. положителен ефект за първата година на въвеждането спрямо предходната 2013 г. Този ефект беше отчетен и през следващите 2015г. с нарастване спрямо 2014г. и 2016г. - спрямо 2015 г. Следователно с въвеждането на обратното начисляване бяха предотвратени данъчните измами и източването на ДДС в зърнотърговията, след като това беше отричано повече от три години.
По аналогия може да се очаква, че намаляването на ДДС ставката върху храните ще даде положителен ефект, като премахне измамите с вътрешнообщностните доставки и изсветли предлагането на храни в търговската мрежа.
3. Аргументът за увеличаването на административните разходи и тежест за бизнеса е изобщо несъстоятелен. Отчитането на ДДС е изцяло електронизирано, като сега се прилага една намалена ставка и никой от бизнеса не е споделил в публичното пространство такива опасения.
4. Увеличаване риска от данъчни измами и намаляване ефективността на данъчната система – тъкмо обратното – с намаляване на ставките изчезва икономическата изгода от източване на ДДС, от неотчитане на продажби и съответно невнасяне на ДДС, т.е. риска намалява с намаляване на ставките, а не се увеличава, респективно ефективността на данъчната система се увеличава.
5. Риск от непостигане на социални и икономически цели – няма такъв! На първо място пазарът и предлагането ще отговорят еднозначно на въпроса ще има ли намаление на цените и до колко. Този процес е извън желанията или вижданията на отделни участници в условията на конкурентна пазарна среда. Големите социални цели, които ще бъдат постигнати обаче са няколко.
Първо – частично задържане на работна сила в страната – българските производители на първична селскостопанска продукция ще могат да плащат повече на сезонните работници, така че част от тях да останат по домовете си, а не да бъдат обект на недостойно третиране в „старите страни членки“ на какъвто случай бяхме свидетели наскоро в Париж.
Второ – ще отпадне нуждата произведените в България храни да бъдат налагани на пазара с административни мерки, за което да ни критикува ЕК и да ни предупреждава за евентуални санкции. С намалената ставка на ДДС ще станат по-конкурентоспособни на вносните и ще заемат мястото си на рафтовете в магазините т.к. са качествени, здравословни и вкусни.
С настоящото писмо подкрепяме предложението за 9% на ДДС за ресторантьорството и предвид всичко гореизложено ние производителите на ХРАНИ в България апелираме към вас, представителите на политическата класа, на законодателната и изпълнителна власт за въвеждане на намалена ДДС ставка за храните като част от цялостна промяна на концепцията на българското ДДС законодателството - с оглед отстраняване на всички негативни ефекти от единната 20 % ставка и конкурентно-способността на българската икономика".
