Въпреки силните позиции на българската икономика и положителния фискален баланс преди избухването на коронавируса COVID-19 шокът, причинен от пандемията, ще засегне сериозно страната. За България пролетната икономическа прогноза за 2020г. предвижда 7,2% спад на реалния БВП, 18% намаление на инвестициите и 7% безработица. Това се посочва в пролетната прогноза за икономическото състояние на ЕС и държавите-членки през тази и следващата година, обявен от Европейската комисия.
Очакванията за икономиката на ЕС са тя да се свие със 7,5 % през 2020 г. и да отбележи растеж от около 6 % през 2021 г. В сравнение с есенната икономическа прогноза от 2019 г. прогнозите за растеж на ЕС и еврозоната са с около девет процентни пункта по-ниски, се посочва в доклада.
Ще припомним, че през 2019 г. брутният вътрешен продукт БВП на България беше плюс 3,4%, докато прогнозите за 2020 г. са той да падне до минус 7,2%.
До голяма степен това се дължи на неблагоприятното въздействие на мерките, предприети за ограничаване на разпространението на пандемия след обявяване на извънредното положение в страната на 13 март 2020 г.
Безработицата вече се увеличава, въпреки прилаганата държавна подкрепа по схемата 60 на 40. Предвижда се инвестициите да спаднат рязко през 2020 г. и да се възстановят частично през 2021 г.
Директно засегнатите сектори, спрямо които се предприемат антикризисни мерки, са търговията на дребно, транспортът, хотелите и ресторантите, театрите, изкуството и други форми за развлечения.
Държавните мерки за защита на доходите и заетостта трябва да подпомагат потреблението на домакинствата, където очакваният спад ще достигне почти 6% през 2020 г.
Очаква се възстановяване на икономическата активност през втората половина на 2020 г. с постепенното вдигане на мерки за задържане. Вътрешното търсене е предвижда се да се засили още през третото тримесечие и трябва да продължи да расте в четвъртата.
Инвестициите са предвидени се свиват с 18% през 2020 г. за сметка на текущите и очаквани финансови затруднения на фирмено ниво поради драстично намалени парични потоци.
Забавянето на международната икономическа активност оказва отрицателен ефект върху износа на България от края на 2019г. Още от началото на 2020 г. се наблюдава спад, който може да надхвърли 13% до края на годината, главно дължим до световното въздействие на COVID-19 пандемия. Очаква се вносът да се свие до повече от 12% - главно поради големия спад в инвестициите, но и поради спада на износа, които имат значително съдържание за внос.
През 2021 г. се очаква растежът да се възстанови до около 6%, което частично компенсира спада през 2020 г. Частната консумация е настроена да задвижва възстановяването, като очаква се пазарът на труда да се подобри.
Докато износът би могъл да се възстанови с по-бързи темпове, то при инвестициите ще следва по-бавен път - с годишен растеж от само 1% - това ще се дължи на несигурността и все още слабите бизнес финанси, които ще задушат инвестиционната дейност.
В доклада на ЕС за България се посочва, че съществуват рискове за несигурност по отношение на макроикономическата перспектива.
Нивото на безработица се покачва над досегашните исторически ниски нива
Степента на безработица се е увеличила значително тъй като мерките за ограничаване на COVID-19 бяха поставен на място, подсилен отчасти с връщането на работници от чужбина. Очаква се нивото на безработица да скочи до 7% през 2020 г., след като достигна исторически нива от 4,2% през 2019 г.
През 2021 г. се очаква да има частично възстановяване на заетостта, като безработица ще намалее до 5¾ процента. Номиналният ръст на заплатите, след години на значителни печалби, се очаква да спаднат до 3½ процента през 2020 г. и 2¼ процента през 2021 г.
Шокът върху цените на петрола натиска инфлацията
Очаква се инфлацията на потребителските цени да спадне от 2,5% през 2019 г. до 1,1% през 2020 г. и да останат на това ниво през 2021 г. Това може до голяма степен да се обясни със значително влияние на срива в цените на петрола.
Инфлацията се очаква да спадне до 2% през 2020 г., което ще се отрази и на по-ниски цени на неенергийните промишлени стоки, така че да забави инфлацията. През 2021 г. Се очаква инфлацията да се забави допълнително с до 1,3% поради по-малко увеличение на цените на преработената храна.
Фискална политика в подкрепа на общественото здраве и икономика
Като част от пакета на мерки за ограничаване на пандемията и нейното въздействие правителството обяви по-големи разходи за медицинско оборудване, надбавки за заплати и увеличения за медицинския и охранителния персонал, както и субсидии, отлагане на данъци, държавни гаранции и a преразпределяне на инвестиционни фондове в подкрепа на икономика.
Тежката макроикономическа перспектива е да увеличи разходите за безработица и социални помощи и ограничават приходите от данъци.
След четири години на излишък, през тази година се очаква дефицит от около 2¾ процента от БВП. През 2021 г. въз основа на предположение за промяна на политиката, бюджетният дефицит се прогнозира да падне до 1¾ процента от БВП, главно поради положителното въздействие на по-високото икономически растеж на приходите и избледняване въздействие на някои мерки за разходи.
Очаква се държавният дълг на България да се увеличи, достигайки 25% от БВП и през 2020 г., и през 2021 г. - като резултат от първичния дефицит, свиването през БВП и някои мерки за подкрепа на ликвидността през 2008 г икономиката (например укрепването на капитала на Българска банка за развитие да осигури държава гарантирани заеми), които не засягат дефицита, но които тежат върху дълга.
