Само преди дни Европейската комисия публикува обширен анализ за въздействието, което изолацията заради коронавируса COVID-19 се очаква да окаже върху икономиките в ЕС и по-специално – върху производството на селскостопанска продукция през стопанската 2020-2021 г. Пазарните прогнози се основават на данните, налични в началото на април 2020 г., като изключват зърнения баланс на Великобритания. Оценени са и метеорологичните условия в Европа през тази пролет.
Ще припомним, че за стопанската 2019-2020 г. производството на зърнени култури в Европейския съюз е нараснало до 294 милиона тона, което е с 4,5% повече от средното ниво, отчетено през последните пет години. При пшеницата реколтата е 131 млн. т, при ечемика – 55 млн. т и при царевицата – 70 млн. т.
Обобщените данни на ЕС сочат, че при зърнените култури ръстът в производството за 2019-2020 г. е бил с 9,4% по-голям от този за последните пет години. Не така обаче ще изглежда реколтата през стопанска година 2020-2021 г. Според експертите производството на основните зърнени култури се очаква да спаднат с 2,2%, а при маслодайните – с цели 11 процента. Лек ръст от 4,4 на сто се планира да има при протеиновите култури.
Докато през стопанската 2019-2020 г. реколтата от зърнени култури е възлизало на 294 млн. т, то през следващата 2020-2021 г. ще има спад и леколтата ще възлезе на 287,8 млн. т. Заради климатичните промени производството на пшеница ще бъде 126 млн. т вместо 131-те милиона т година преди това. Спад се очаква още при ечемика и царевицата.
Намаление се планира и в нивата на износа, отчетени още през тази стопанска година 2019-2020 г., което е свръзано и с блокирания от март досега транспорт на ЕС и останалия свят. При зърнените култури тази година сривът в експорта се очаква да бъде 20 процента, през следващата 2020-2021 г. се планира експортът на зърнени култури да намалее с 2,2 на сто. Срив се очаква при соята и останалите протеинови култури.
Единствено при маслодайните култури експортът няма да бъде засегнат поради търсенето и постоянните пазари, сочи анализът. Ако през 2019-2020 г. износът ще бъде около 1 процент, то през следващата стопанска година се планира да достигне 50%.
Много интересни са и данните за потреблението на тези храни. Ако тази година Европа ще потребява с 40 на сто повече зърнени култури спрямо последните 5 години, то следващата се очаква спад и то с цели 18 на сто. При маслодайните култури тази година се планира ръст от 49 на сто, а през следващата – едва 4,2%. При протеиновите култури ще се запази досегашното потребление.
И при плодовете се очаква спад, основно при ябълките. Според експертите тази стопанска година спадът в производството на пресни ябълки се очаква да бъде със 7 на сто спрямо предишните 5 години. През стопанската 2020-2021 г. намалението ще бъде още голямо – с цели 36 процента, сочи докладът на ЕК.
С 26 на сто по-малък износ на ябълки се очаква през тази година, а през следващата отрицателните стойности ще бъдат с 19 процента.
По отношение на млякото, където винаги се отчита свръхпроизводство, заради предприетите мерки досега увеличението на мляко и млечни продукти няма да е голям – и през тази, и през следващата година се планира то да бъде на плюс само с 0,4 на сто.
Ако тази година износът на млечни продукти все още ще бъде по-голям от досегашния, то през следващата година се очаква да намалее с над 6 процента.
