За шестгодишното си съществуване Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели неведнъж е предлагало разумни икономически механизми, които биха насърчили младите хора по селата да се заемат със земеделие. Вместо разбиране обаче администрацията в министерството на земеделието (особено по времето на Порожанов) демонстрираше ПЪЛНА ГЛУХОТА спрямо предложенията на организацията.
През 2017 година, по време на земеделското изложение АГРА в Пловдив, Ивана Мурджева от ръководството на сдружението сподели пълното разочарование на колегите си от липсата на политики спрямо тях. „Поради тази безперспективност и тогава, и сега много пъти сме били на ръба да закрием нашата организация, затова днес, когато виждаме внезапния поврат в политиката на министерството, имаме надежда за промяна”, посочи пред Синор.бг Ивана Мурджева от ръководството на сдружението.
Вчера в писмо до министъра на земеделието Десислава Танева Мурджева изрази благодарност към новото отношение към малкия бизнес, с уверението че „от сдружението са готови да осигурят експертна и логистична подкрепа за реализирането на тази справедлива инициатива – равен достъп до пазара, с отчитане на спецификите на различните икономически сегменти”.
„Досегашната липса на политики към дребните земеделци в страната е причината структурата на българското земеделие да е паянтова, защото липсва базов сегмент”, посочи Мурджева. И припомни, че и в Европа, и по света малките семейни фермери заемат базов икономически дял в земеделието, който крепи заетостта в селските райони.
Според Мурджева, която е и правен консултант на сдружението, сега е времето държавата да приеме цялостен пакет от мерки за насърчаване и запазване на малките стопанства, защото частичните решения в период на криза не решават кардинално проблема със заетостта в българското земеделие. "Вместо да се търси заетост сред безработните, сега е времето тези безработни да бъдат насърчени да започнат свой бизнес в земеделието", сподели още Ивана Мурджева.
Като признават, че „голяма част от малките стопанства нямат капацитет и възможност да предлагат директно продукцията си в търговските вериги, от организацията припомнят, че това не е резултат на настоящата кризисна ситуация, а ефект от дългогодишно подценяване на базовия икономически сегмент в земеделието – малките семейни фермери и преработватели.
В писмото си до министър Танева от сдружението посочват още, че „точно сега е нужно изграждането на логистични екипи и центрове, които да координират работата между фермерите и пазара. Създаването на така структура която ще осигури експертна помощ за малките стопанства за приемане на маркетингова стратегия и прилагане на добри практики за достъп до магазинната мрежа, мерки, които трябваше отдавна да бъдат изготвени и приети от стопанствата си, за да се подпомогне комуникацията и преговорите между търговците и фермерите”.
„Със сигурност нещата ще се решат в рамките на следващата година и половина, не сега и не веднага. Но първата крачка е направена, затова се надяваме сегашната криза да отвори врата за новите политики”, посочи Мурджева и пред националното радио.
Ето и останалите предложения, включени в писмото до министър Танева.
„Сега е важно да се даде точно определение на на понятието семейно стопанство, ферма по отрасли и подотрасли. Необходима е и цялостна ревизия на данъчното и осигурително законодателство и освобождаването на тези структури от корпоративен данък и преминаване към опростен модел на облагане чрез патентен данък.
Това ще осигури свежи постъпления в държавния бюджет и ще изкара на светло и най-сенчестите субекти в сектора. Така ще бъдат създадени механизми за намаляване на сивия сектор и стимулиране на малките фермери към обявяване на производствата и извършване на производство и преработка при спазване на общи и достъпни правила. Само и единствено земеделски производители, платили патентния си данък (след 2020) година, би трябвало да имат достъп до търговската мрежа и до директни продажби и канали за доставка.
Необходимо е насърчаване на сдружаването на производителите на регионален принцип и допускането до пазара на регионални производители. Може да се използва италианският модел на коопериране по схемата 60/30/10, при която в кооператив могат да се предлагат 60 % собствено произведени стоки, 30 % от съседни региони и 10 % национални. Това ще даде възможност на региони, непроизвеждащи даден продукт, да се снабдят с него от съседен регион, се посочва в писмото.
Необходимо е да се доразвие определението за малко стопанство до 2 000 стандартен производствен обем СПО и да се даде възможност на всички фермери, попадащи в категорията малко стопанство, да получават европейски и национални субсидии и подкрепа - само и единствено ако членуват в браншова или друга структура представляваща интересите им.
С цел насърчаване на сдружаването до фермерските пазари да се допускат единствено членуващите в браншова организация фермери. Различните форми на финансиране и подпомагане да става само и единствено за членуващи фермери.
Синор.бг публикува със съкращения позицията на сдружението, чиито членове безспорно са едни от най-уязвимите представители на агросектора. Да се надяваме на ефективен диалог с министър Танева, която очевидно се вслушва в разумните предложения за подкрепа на бизнеса в криза.
Екатерина Стоилова
