Латвийските фермери могат да задоволят изцяло вътрешния пазар, ако се стигне до пълно изолиране на страната заради новия коронавирус, заяви експертът за външна политика на дружеството „Селски сейм” Валтер Зелчс, цитиран от местното електронно издание Tvnet, след като Световната здравна организация обяви, че разпространението на вируса в света е достигнало размер на пандемия. „Що се отнася до храната, произвеждаме достатъчно. Друг въпрос е разнообразието в менюто на нашите жители”, отбеляза Зелчс.
Трябва да сте фермер преди март 2017 г., за да кандидатствате за доилна техника
Министърът на транспорта на Латвия Талис Линкайтс също успокои сънародниците си, защото с очите си е видял доказателства, че елдата ще стигне за всички. „Налице е конкретна полза от факта, че на заседанията на правителството седя до министъра на земеделието – с очите си видях цифрите, че елдата ще стигне и ще остане”, написа Линкайтс в „Туитър”.
Председателката на „Селски сейм” Майра Дзелзкалея-Бурмистре пък е убедена, че при пълно насищане на вътрешния пазар на латвийските фермери ще им остане продукция и за износ, например в Швеция, която произвежда едва половината от необходимата на населението й храна. Дзелзкалея-Бурмистре припомни, че Латвия изнася мляко, зърно и животни, затова и ограниченията за износа заради коронавируса могат да се отразят сериозно върху селското стопанство на страната.
По думите й обаче свиването на вноса може да се отрази добре на местните производители, защото в момента по рафтовете в магазините е пълно с чужди стоки, а латвийците явно не са особено лоялни към родното производство. „Заявявам, че лоялността е твърде слаба, Струва ми се, че всичко това идва от съветско време – мнението, че всичко вносно е хубаво. Струва ми се и медиите са виновни за това, защото често пишат, че използваме много различни средства за растителна защита и прекалено много антибиотици. Всъщност ако сравним нашата продукция с произведената в западните държави, то остатъчни вещества в храните ни практически няма. Нашите ябълки се пръскат 10 пъти по-малко от отглежданите на юг. А производителите не добавят антибиотици в храната на прасетата”, изтъкна тя.
