От 25 години компанията за внос на холандски семена за картофи „Агрико България” е добре позната на българския пазар, а по време на последното издание на изложението АГРА в Пловдив щандът на фирмата беше сред най-посещаваните. За фермерите европейските селекции с марката „Агрико” са онези върхови постижения в картофопроизводството, които изградиха конкурентна среда в страната и създадоха един добре развиващ се подсектор в зеленчукопроизводството.
За читателите на Синор.бг експертът-агроном Елена Бончева представи новите предложения на „Агрико България” за 2020 г., които са съобразени и с климатичните промени в страната.
- Г-жо Бончева, какъв е изборът на „Агрико България” за новите сортове картофи, избрани в листата за 2020 година?
В световен мащаб тенденцията при новата селекция е да се предлагат такива сортове картофи, при които последващите манипулации след тяхното прибиране - селектирането им по-големина например, на практика отпада. Затова през 2020 г. изненада за нашите потребители ще бъде новата селекция семена „Раноми”, която успешно ще замести добре познатия досега сорт „Импала”. Разликата при „Раноми” е тази, че от едно гнездо се раждат повече картофи и всички те са аблосютно изравнени по големина. Не се налагат допълнителн операции и разходите падат. Или казано накратко – това, което си засадил, можеш да го транспортираш директно на пазара, без да се налагат допълнителни обработки, оскъпяващи продукта.
Безпорно това се оценява от фермерите, затова и практиката вече се прилага широко не само от „Агрико”, но и от останалите големи компании.
Предложенията на „Агрико България” при средно ранната група през тази година - освен вече познатия сорт Агризона, която се наложи добре на пазара, ще предложим и новия сорт „Парадизо” (рай на италиански език). С основание всички ние го определяме като истински Рай, защото не е чувствителен на високи температури, а е от огромно значение при промените в климата. Картофите са с малко по-жълто месо от обичайното и се отличават с изключително добри вкусови качества.
- Какви са разликите в сравнение с Аризона например?
От досегашния ни опит се убедихме, че по отношение на „Аризона” мненията са различни – докато част от потребителите харесват тези картофи и като вкус, и като добиви, за други – хранителните качества не се възприемат толкова добре, защото вкусът приятели няма. Но след като проучихме опита на различни клиенти, стигнахме до извода, че някои колеги вероятно допускат пропуски при торенето, което се отразява на вкусовите качества. Именно затова и затова съветваме фермерите, когато започнат да слагат азот на полетата, да ни потърсят за консултация, защото при предозиране с азот вкусът на продукцията се променя. Самият клубен става по-воднист и съхраняемостта пада, като има натъртване и при прибиранто. Всичко това влошава и търговските качества на картофите и това не е проблем на сорта.
- Следователно при подобни проблеми, фермерите не трябва пропускат консултациите с вас, така ли?
Знае се, че азотът е най-евтината съставка във всички торове и някои земеделци не обръщат внимание на точните дози, използвани при подхранването на полетата. В резултат на това при грудковите култури се получават тези нежелани ефекти върху готовата продукция. Постоянните ни клиенти знаят, винаги може да разчитат на съветите ни, затова и между нас тече непрекъсната комуникация. Въпросът е не да продаваме картофи на всяка цена, а да сме максимално полезни, за да останем добри партньори и през следващите години.
Знаете, че компанията ни е на пазара от 25 години и хората ни вярват. „Агрико“ има над 120 сорта, от които ние предлагаме само най-подходящите за нашия климат и географско разположение. Ще припомня, че всеки нов продукт, който включваме в търговската си листа, задължително преминава 3-годишен изпитателен срок при различна надморска височина, условия за влажност и др. Имаме две опитни полета – едното е в Централна България, а другото – в Кюстендилско. Едва след тези изпитвания ние предлагаме избрания сорт на пазара.
- Кои са най-търсените от фермерите сортове от ранните, средно ранни и късните предложения?
От ранната група ще спомена „Ривиера” и „Агата”, в средно ранната се наложи „Аризона”, но искрено се надявам тази година и „Парадизо” да бъде оценен по достойнство, както и Лаудини. В късната група като че ли фермерите търсят повече „Пикасо”, като полска издръжливост на картофите и като съхранение, той наистина бие доста рекорди. Тази година като ново предложение в късната група може би ще се открои и „Вог”,но не е достатъчно дълготраен за съхранение в сравнение с „Пикасо”. Но е изключително вкусен и затова има интерес и към него. От късните картофи ще припомня и червеният сорт Маниту, който е тъмно жълт отвътре, вкусен, но без такава дълготрайност КАТО „Агрията” или „Пикасо”.
- Само от сортовете ли зависи дълготрайността на картофите?
Не само. Ако фермерите успеят да осигурят постоянна температура на съхранение от 4-5 градуса, при добра вентилация, няма проблем да го съхраняваш и половин година.
- Кои са предложенията ви за сортовете, които са устойчиви на болести?
Изключително устойчив на мана е сортът „Алует” – той е с червен картоф, с жълто "месо", който е идеален за пържене и готвене. Но е средно ранен и не е достатъчно добър за съхранение. Независимо, че е устойчив срещу мана, фермерите все пак трябва да използват и препарати, в случай че бъдат нападнати от друг вид болести като алтернария, нападения от бръмбари или въшки. Всички те пренасят вирусни болести, които биха могли да наранят клубените и да нарушат търговския вид на готовата продукция.
- На фона на европейските изисквания към екологизация какви съвети може да дадете по отношение на препаратите за растителна защита?
Новото е, че всички компании вече работят върху такива селекции картофи, които да намалят използването на химическите препарати за борба с болестите. По отношение на неприятели като телените червеи например, доста от ползваните досега препарати вече са забранени. А новите препарати, които са позволени, са с кратък карантинен период от 30 дни, което на практика пази семето, но по време на вегетация продукцията не може да бъде защитена от теления червей. Това е сериозен проблем за България, защото у нас повечето картофи се гледат след житни култури и тогава задължително се появяват телени червеи.
Биологичен агент срещу този неприятел няма на този етап, а и у нас все още липсва културата да се търсят естествените врагове на това насекомо в природата – бръмбар, гъба или бактерия, която да го унищожи. Затова и нашите съвети са земеделците да се ориентират към екологосъобразните начини на борба с вредителите.
В тази връзка вместо излизащия от употреба „Неостоп” като препарат против покълнване на картофите, нашето предложение е да го замените с масло от мента като естествен заместител. Напръсквате клубените срещу покълнване, като не вредите нито на природата, нито на човешкото здраве.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
