Начало » Новини » Страната
18.02.2020 г.

На днешния ден България свежда глава пред паметта на Апостола!

147 години от обесването му
На днешния ден България свежда глава пред паметта на Апостола!

Wikipedia

„На 1873 лето, 6 февруарий, вторник, пазарен ден в София – два часа преди зори, в двора на пашовия конак, на мястото на днешния княжески дворец, стана необикновено разшавание на пашовските сеймени. По заповед на Мазхар паша, тогава Средецкий губернатор, се изпрати един мулезимин да обади на иконом поп Тодор Митов, да се приготви... Иконом поп Тодор се приготви за половин час... И ето, че се зададе губернаторът на каляска със свитата си, състоящата се от десетина души. Веднага след тях биде приведен на средата на мегдана, току-що извадений из тъмницата Васил Левски, конвоиран от един взвод заптии и четири взвода аскер, облечен в костюма си, както е бил хванат от властите при ханчето, с тежки окови на нозете, но без присъдний иллям на гърдите. Мазхар паша, обърнат към свещеника, заповяда му да се приближи при Левски и свободно да извърши верозаконните потреби. Щом се приближи свещеникът при Левски, пашата се оттегли на 7 – 8 разкрача и същевременно даде знак да направят същото и хората от свитата му". Така преди 147 години Михаил К. Буботинов описва последните минути от живота на Апостола на българската свобода Васил Левски. Самият свещеник поп Христо Стоилов също разказва спомените си, цитирайки част от думите на Левски пред бесилото. „Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него идат хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Света София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах.“

Много по-късно отецът ще разкаже на негови съвременници и част от изповедта на Васил Левски, колкото би могло да бъде предадено от свещеника-изповедник.

Левски бил бодър и в присъствие духа е казал: „В младините си бях йеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която ... дано!“, тук Васил Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за йеродякон Игнатий.

Историческите данни показват, че Васил Левски изцяло изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Подчертава няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Разграничава се от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Високата порта да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Османската империя и вреди на авторитета ѝ пред Европа.

В състава на комисията според протоколите от нейната работа освен турци е имало и българи: генерал Али Саиб паша Гюрчю – председател на Държавния съвет, майор Шакир Мехмед Салим, Махмуд Мазхари, Саадулах Сърръ, Иванчо Хаджипенчович, Пешо Тодоров, Мано Хаджистоянов и Мито Каймакчиев. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. Обвиненията към Левски са по чл. 55 ал. 1 – „Който подбужда посредствено или непосредствено поданиците на Османската империя да се въоръжават срещу имперското правителство, се на­казва със смърт, ако е последвало въстание или е имало начало на изпълнение“; чл. 56 – „Който подбужда поданиците на Османската империя да се въоръжават един срещу друг или да вършат опустошения, кланета или грабежи в една или повече местности, се наказва със смърт, ако такива, са последвали или е имало начало на изпълнение.“; чл. 66 – „Който по площади, тържища и други публични места чрез речи, разпространение на ръкописни и печатни листа или по друг начин подбужда гражданите и жителите на империята да извършват престъпленията по настоящата глава, ще се наказва както из­вършителите на тези деяния.“; чл. 174, ал. 2 – „Който извърши убийство без предумисъл, се наказва с принудителна работа за 15 години. Престъплението се наказва със смърт, когато е било предшествувано, придружено или последвано от друго пре­стъпление, или когато е било средство, за да се извър­ши друго престъпление“. от имперския Наказателен закон.

Съдът не издава една обща присъда, а в нарушение на установените процедури издава присъдите в течение на отделните заседания. Издадени са общо 15 присъди, от които две смъртни – на Димитър Общи (неговата е и първата издадена присъда) и на Васил Левски. Шестдесет от подсъдимите са осъдени на затвор и заточение. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения. Присъдата на Левски – смърт чрез обесване, е последната присъда – под №15, издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, като комисията иззема функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя.

На 6/18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София, близо до мястото, където е издигнат неговият паметник.

На днешния ден България свежда глава пред паметта на Апостола!
1276

Последни материали
Виж
Приключи оценката на 25 проекта по подмярка 8,3
Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен
ЕК ще освободи държавите-членки от съфинансиране на европодпомагането
Заради опасни условия на труд
Коронавирусът накара чиновници в САЩ да искат увеличение на заплатите
Чрез понижаване на основата за изчисляването му
Митото върху вноса на олио в Турция пада до 288 долара на тон
Отговорът на министерството
Сред фермерите зрее напрежение по повод Кампания 2020
Предстоящо
Европейският парламент ще заседава извънредно на 16 и 17 април
Свързани материали
Виж
Поклон
Последните думи на Апостола – каквото съм направил, в полза народу е!
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2020
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам