Семейната компания за производство и търговия с пресни череши Diva Agro е една от малкото в страната, която е намерила добър пазар в Европа и от 8 години изнася качествената българска стока в този силно конкурентен търговски сегмент. Изпълнителният й директор Ивайло Пехливанов се занимава със земеделие от 25 години и благодарение на натрупания през годините опит, очевидно е разработил печеливша стратегия по отношение на овощарството. Защото първоначално е инвестирал в градина с 400 декара, която след четири години разширява до 800 дка, от които днес годишно получава между 800 и 1000 т продукция годишно.
По време на наскоро проведения форум InteliFresh („Интелифреш“) в София и Пехливанов, като повечето си колеги-участници в дискусията, наблегна на необходимостта от сдружаване, защото това е важен етап за достъпа не само до външните пазари, но и до търговските вериги в страната. „Дори за мен като износител в Германия, Холандия, Швеция или Дания ми е трудно да достигна до някои от техните търговски вериги, защото не мога да осигуря достатъчно големи партиди, изисквани в тези държави“, посочи експертът.
Затова е назряло времето малки и големи компании от сектора да започнат да се кооперират по естествен път, а ако все пак държавата успее да регулира пазара с определени насърчения, те би трябвало да бъдат предложени от бранша и да са адекватни на реалността, смята фермерът.
В случая обаче при изграждането на приоритетите за развитие в следващия програмен период, е важно браншовите организации да участват с единна позиция. „Вместо 20 различни организации в сектора на плодовете и зеленчуците да водят диалог с ръководството на министерството на земеделието, редно е да излъчим ограничен брой представители, които да бъдат упълномощени да представят основните правила за подпомагане. В това отношение европейската практика дава ценни идеи“, посочи още мениджърът на Diva Agro.
Градината на семейство Пехливанови е една от малкото комасирани площи, които се намират между Казанлък и Сливен, в подножието на Стара планина след Мъглиж. Освен 800-те дка с череши семейството има и 50 дка праскови.
Според Пехливанов най-важното за успеха на дадено производство е да се проучи точно чуждия пазар, като за целта е важно да получиш необходимите сертификати и качество, с други думи – да си покрил изискванията за качество, количество и правила за съхранение на пресните плодове.
А технологичният процес изисква и съответните инвестиции. Защото, когато обереш черешата, трябва да я прекараш през хидрокулер за шоково изстудяване, после да я сортираш по размер, дефекти и цвят и едва тогава да я опаковаш, да я наредиш в палети и да я поставиш в хладилник, за да се доохлади.
„Минавайки през този технологичен цикъл, ти гарантираш издръжливост на плода, така че да не се похаби продукцията при транспортирането й и да запазиш търговският й вид“, обяснява Пехливанов.
Семейството на градинаря разполага и с оранжерии, но бизнесът с черешите изцяло е поет от него. Компанията му е една от малкото, успешно финансирани и по линията на програмата за развитие на селските райони, където са спечелили два проекта – за покупка на техника и за изграждане на база със съответното оборудване от сортировъчна машина и хладилници.
„Да се изплати подобна инвестиция е трудно, особено когато се занимаваш с производство, което дава реколта само 30 дни в годината“, посочи Пехливанов.
Въпросът е да имат добри пазари и да разширяват реализацията на своето производство, затова и семейната ферма се е съсредоточила в маркетинга.
„Всяка година процентно увеличаваме пазара си, като намираме и нови клиенти. Най-добър е този клиент, който плаща веднага“, посочи още Пехливанов. И прави сравнение между българския и европейски пазар, признавайки, че правилата там са такива, че при някои клиенти отложеното плащане е 60-дневно, докато търговските вериги в България плащат в рамките на 30 дни, което е добре.
„За да доставиш на веригите обаче, малките градинари трябва да знаят, че задължително трябва да имат необходимия сертификат за качество и съответното количество, което можеш да предложиш. Именно затова по-малките трябва да се кооперират с големи. „Лично аз като производител успявам да помагам на колеги за реализация, но това не е основната ми дейност. А има компании, които изцяло се занимават с лабораторните изследвания на продукцията за пестициди и други остатъчни вещества, както и с етикетиране. Точно те биха могли да приемат за партньори кооперативи, създадени от малките, обясни още Ивайло Пехливанов.
Екатерина Стоилова
