Проучването на пазара и логистиката са двата основни ключа за успеха на българските производители на плодове и зеленчуци и това все повече се осъзнава от съвременните градинари. Наскоро проведеният форум „Интелифреш“ (InteliFresh) затвърди този извод, особено с изказванията на изявени български производители, които представиха своя опит в намирането на нови пазари.
Лектори на този форум са и водещи експерти от Холандия, Италия и други държави с традиции в производството на плодове и зеленчуци, някои от които вече добре познават проблемите на българските фермери. Неслучайно по повод нуждата от сдружаване в сектора консултантът от Нидерландия Пийт Схоутел се обърна към родните градинари с репликата “дори да не се харесвате особено, е важно да си сътрудничите“, защото конкуренцията е навсякъде, а без модерна логистика фермерите трудно биха достигнали до потребителите. За пример той даде производството на плодове и зеленчуци в Гърция, с които родните земеделци са длъжни да се съревновават.
Сдружаването в бранша очевидно трябва да стъпи на доброволна основа, без задължителни регулации и това трябва да стане бързо, ако по-малките производителите искат да достигнат до търговските вериги. Новите регулации за търговията чрез големите европейски търговски вериги от тази година ще залагат на централизирани доставки, а знаем, че българските производителите не могат да осигуряват постоянни и големи по количества доставки, посочи и Габриела Баранска, експерт в търговията с пресни плодове и зеленчуци. „Защото от фермерите ще се иска в продължение на 1-2 месеца да осигуряват постоянни доставки на стока с високо качество, затова количествата не трябва да са по 1-2 камиона, каквато е практиката до момента“, посочи още търговският експерт. Според Баранска е крайно належащо участниците на пазара да се обединят по начин, избран от самите тях, защото само това би било в интерес на всички.
От името на производителите мнение по темата изразиха и Христо Кумчев от „Агропродукт груп“ и Ивайло Пехливанов от „Дива агро“. Според Пехливанов пазарът в България съвсем не е малък и това личи от огромния процент на вноса на пресни плодове и зеленчуци – около 70 на сто, през последните години. „Проблемът е в липсата на бази и модерна технология за съхранение. Не може сам градинар с 50 декара да намери пътя към големите вериги. Всеки трябва да осъзнае, че задължителното обединение е между трима и повече градинари с по 50 дка“.
Като производител на череши, Пехливанов акцентира и върху слабата информираност на колегите си за изискванията, на които трябва да отговаря българската продукция, за да стигне до пазара. Защото плодовете за индустрията и тези за пряка консумация се различават съществено като изисквания. „За да струва един килограм череши 4 лева във веригите, това не е приумица на търговците. Разходите им за пакетиране, охлаждане и съхранение носят добавена стойност и това трябва да се осъзнае от колегите“, посочи още Пехливанов.
Микеле Санторели от „Куминияно фрут“ също наблегна на необходимостта от добро проучване на пазара, преди да се захванете с определен вид бизнес. От години неговата компания изкупува плодове от по-дребни производителите в Пловдивско и тази практика дава резултат. Въпросът е как малкият производител би могъл да отговори на критериите за качество, затова е важно да се обединява с колегите си.
