Технологията е решаваща за презимуване на зимните култури

21-02-2006 г. И през тази зима сме свидетели на тревожна за земеделците метеорологична обстановка. Термометрите през последното десетдневие на януари достигнаха отново до -22-250С. Всички фермери отново са в тревога за състоянието на посевите, заложени през есента от пшеница, ечемик и зимна рапица. Тревогата е продиктувана от факта, че почти в цялата страна за няколко денонощия температурите се задържаха под -150С без или с много тънка снежна покривка. Естествено веднага възникна въпросът, дали ще оцелеят културите и в каква степен. Масмедиите реагираха почти светкавично и в информационното пространство се чуха различни мнения от специалисти и експерти, познаващи културите. Без да има обективна информация за реалното състояние на посевите, се създаде обстановка, която допълнително нагнети напрежението. Постоянното наблюдение върху растежа и развитието на посевите през този есенно-зимен сезон ми дава основание да изкажа своето мнение по проблема. Първо: Да се прави паралел между сегашното състояние на есенниците и това през зимата на 2002/2003 г. е неправилно. Основна причина за това е, че условията през последните 2-3 месеца бяха благоприятни за доброто закаляване и при трите култури. Всички посеви, създадени в оптималния за съответната култура срок на сеитба, са отлично закалени. Тогава посевите измръзнаха поради липса на каквото и да било закаляване в резултат на рязкото силно застудяване в началото на декември 2002 г. Второ: Температурите след 20 януари може да се каже, че спаднаха постепенно. Това също е аргумент срещу мненията за измръзване. До трайното застудяване условията (температура и светлина) благоприятстваха за протичане на допълнително закаляване, а разкаляване не е имало дори за кратко време. Трето: Няколко дни преди трайното снижаване на температурата под критичните за културите нива имаше бурни студени (но не ледени) ветрове, които "изтеглиха" влагата от повърхностния почвен слой до 2 см и излишната влага в растенията. Това помогна на болшинството от растенията, заложени на няколко см дълбочина в почвата, да оцелеят до този момент. Там, където почвата е била суха, температурата около възела на братене или в основата на растенията при рапицата е значително по-висока от тази на повърхността. Известна роля за по-висока температура има и биомасата на добре развитите растения. Там, където почвата е била влажна, вероятност от измръзване на по-голям процент от растенията има при ечемика и рапицата. Четвърто: В много райони на страната след второто денонощие на ниска критична температура се образува снежна покривка, която смекчи до голяма степен негативното въздействие. Има ли измръзване и в каква степен е то? На този въпрос не може да се отговори еднозначно. Още е рано, а причините са няколко. Те произтичат основно от няколко фактора, съчетанието на които трябва да бъде отчетено: срок на сеитба, дълбочина на сеитба, култура, предсеитбено торене с макроторове, сортов състав и други по-конкретни причини като наличие на снежна покривка, естествени прегради срещу студа и др. И през тази година технологичното ниво на посевите е от изключително значение за тяхното оцеляване. При създадени по изискванията на агротехниката посеви от гледна точна на срок и дълбочина на сеитба вероятността да има измръзване на този етап е почти минимална. При хлебната пшеница на този етап измръзване в подобни посеви е изключено. Евентуално директно измръзване на част от растенията е по-вероятно при рапицата, твърдата пшеница в Северна България и ечемика. Липсата на обективна оценка предполага, че за презасяване на цели площи не бива още да се говори. Извършеното есенно подхранване с азот и фосфор има също дял за оцеляване на растенията чрез ускоряване и подобряване на нивото им на закаляване. Общоизвестно е, че когато посевът е "гладен", закаляването е много дълго и никога не стига оптималното за оцеляване на културата ниво. Сортовият състав също има известна роля за състоянието на посевите по принцип. Нивото на студоустойчивост при сортовете на отделните култури наистина е различно. При житните култури в конкретната ситуация този фактор е почти без значение. Той има решаващо влияние само в случаи, когато закаляването е непълно и по-слабите на студ сортове наистина претърпяват известно измръзване и разреждане. Закаляването през този сезон е отлично и засега то е основната причина за успешно преодоляване на зимните студове. Генетичното ниво на студоустойчивост при конкретното закаляване може да се окаже фактор само в случай че подобна ситуация се повтори и експозицията на ниските температури е по-дълга от 5-7 денонощия. Сортовете на Добруджански земеделски институт, гр. Генерал Тошево, имат потенциал на висока студо- и зимоустойчивост. Те са отлично закалени и ще издържат без проблем сходно повторение на ситуацията. За по-големите скептици, които вероятно ще се усъмнят в тези твърдения, искам да припомня, че през зимата на 2003 г. хлебната пшеница измръзна поради факта, че 3 пъти тя преживя периоди от по 7-10 дни при критични температури под -150С без снежна покривка и без закаляване. Въпреки това в част от посевите оцеляха над 50 на сто от растенията. Ниските добиви зърно бяха в резултат не толкова на разреждането, колкото до силното изтощаване на оцелелите растения в посевите. Голяма бе и ролята на вредната житна дървеница. Измръзване в някаква степен вероятно има в късни (втората половина на ноември) посеви, които не са достатъчно закалени, при плитка (по-плитка от 2 см) сеитба при житните, при посеви с недостиг на азот и при рапица във фаза преди розетка. Дори при "оптимални по срок" посеви, в които не са спазени някои от технологичните елементи, вероятността от измръзване също е по-голяма. При равни други условия или фактори по-голям дял измръзнали растения от гледна точка на културата ще има в зимната рапица, твърдата пшеница, ечемика и хлебната пшеница. От всичко, казано дотук, става ясно, че всеки земеделски стопанин сам трябва да анализира изброените фактори и да прецени евентуалните си повреди. Единствено и само конкретните данни за полето и културата са реални. В тази сложна и многофакторна ситуация, ако фермерът иска да знае състояние на посевите си като цяло, той трябва да избягва използването по аналогия на анализи от колеги и съседи по землище. От в. Фермер