Ако погледнем 2019 година откъм законодателството, което задължително трябваше да бъде прието в областта на земеделието, то за фермерите беше изключително важно най-после да има работещи Закон за земята, Закон за борба с градушките или поне закон, който да положи началото на инвестициите в напояването. В края на годината обаче ефектът от работата на институциите и по трите проекта претърпя пълен провал, което със сигурност би блокирало и преговорите по бъдещата селскостопанска политика между браншовите съюзи и администрацията, които предстоят да започнат през 2020 година.
Защото още от януари следващата година се формират работните групи по бъдещите стратегически планове, които без изчистени поземлени отношения не биха били ефективни за провеждане на политиките за подпомагане през следващия програмен период. И това се посочва като проблем от почти всички представители на браншовите организации в земеделието.
Но да се върнем към поредния провал в Закона за земята. Още през януари 2019 година председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов заяви пред Синор.бг, че „ще следят под лупа този закон, защото той се нуждае от задълбочено разглеждане“, като очакванията на бизнеса бяха проектът да бъде представен за разглеждане още през февруари тази година.
Дали защото старото ръководство на министерството на земеделието умишлено остави този проект „на трупчета“, но резултатът от прекрояването му беше плачевен, защото се състояха само две формални обсъждания, които не доведоха до нищо. И след като по него цяла година не се работеше, през ноември администрацията набързо сътвори поредното копие на вече отхвърления преди две години Кодекс за земята.
Този проект обаче буквално „извади от обувките“ ползвателите на земеделска земя. В резултат на това днес, 18 декември парламентът ще гласува поредното отхвърляне на проектозакона за земята, така че през 2020 г. той ще премине за пореден път на поправителен.
По думите на Костадинов, „вместо законът да изчисти онези противоречия, на които сме свидетели всяко лято - с многобройните препирни между фермерите при подписването на споразуменията за ползване през август и септември, с този проект станахме свидетели на текстове, прокарани заради интереси, свързани със заменените земи около морето, които нямат нищо общо с подобряването на ползването на земеделските земи и развитието на ефективно земеделие“. И понеже практиката доказа, че сега действащото законодателство е сложило някакъв ред в отношенията между ползватели и собственици на земя, от НАЗ ще настояват новото законодателство да не обърква, а да подпомага взаимоотношенията в земеползването.
Самият Костадинов припомни, че изчистването на поземлените отношения е от изключителна важност при обсъжданията на стратегическия план на България, по който агросекторът ще бъде подпомаган до 2027 г.
Затова и фермерите настояват да бъдат задвижени и другите два важни законопроекта, които все още са на трупчета и чието забавяне отново не е по вина на бранша, а именно - законите за борба с градушките и за възстановяването на разрушените поливни съоръжения.
На фона на климатичните промени секторът очаква от държавните институции най-после да се въведе ефективно законодателство за борба с градушките, защото сегашният проект не предложи работещ вариант. „Според стария проект плащанията трябваше да се извършват от всички фермери, но в страната има редица региони, където никога не падат градушки и затова колегите питаха защо трябва да дават по 75 стотинки за декар за нещо, което няма да ползват“, обясни Костадинов.
Именно затова и браншовиците очакват от министерството да предложи нов вариант – с гаранционен фонд, който да фиксира точните неблагоприятни условия, при които да се плащат обезщетенията, посочи Костадин Костадинов. Министърът на земеделието Десислава Танева неотдавна обяви, че се проучва практиката в Унгария, където фермерите участват солидарно с вноски, като този фонд е учреден към тяхната Разплащателна агенция. Компенсациите ще се отпускат дори при щети под 100%, като част от ресурса в този фонд ще се покрива и със средства от еврофинансирането – в частта за рискове, които да се подпомагат заради промени в климата. И всичко това очевидно ще се прокара без закон, което говори за недалновидност по отношение на законодателството, инициирано от кабинета на Румен Порожанов.
По отношение на другия голям проблем – напояването, бизнесът почти няма очаквания, че държавата ще прокарва политики. Причина за това е липсата на финансиране.
„Трудно е да се каже дали ще има законодателство, което би насърчило възстановяването на поливните съоръжения, защото финансирането на хидромелиорациите в цяла Европа изисква огромен ресурс, а това става изцяло с помощта на държавата“, припомни Костадинов.
Проучване на НАЗ в Чехия, Румъния и др. държави от Източна Европа е показало, че за изграждане на националните напоителни системи са били използвани поне 500 милиона евро, обясни Костадинов. И добави, че там държавите са извършили тези проекти с помощта на израелски консултантски компании.
В същото време в бюджета за 2020 г. парите за напояване са едва 50 милиона лева и те са само за съфинансиране на проектите по подмярка 4,3 за напояване, които ще се отпуснат на държавното предприятие „Напоителни системи“.
След като по трите най-важни за земеделските производители теми – земеползване, напояване и борба с градушките, законодателството не дава надежди за въвеждане на адекватни политики, които биха премахнали проблемите, остава да чакаме 2020 г. За да дойде ред за тяхното премахване.
Но, за да не сме черногледи, ще посочим, че единствената победа по отношение на законодателството, което касаеше агросектора, все пак се случи - и то при Закона за запасите с нефт и нефтопродукти, чието действие не засегна земеделските производители. А там се предвиждаха едни такси, които със сигурност щяха да докарат фалити. Но, благодарение на браншовите организации се стигна до победа за сектора. Така че на фона на общо проваленото законодателство през 2019 г. се постигна и една победа.
Екатерина Стоилова
