В България, традиционно агненето става в периода от края на ноември до януари за равнинните райони и края на януари до началото на април за планинските райони. Обзавеждането на овчарниците за агненето е важно условие за улесняване на труда на гледачите и за подобряване на отглеждането на всички родени агнета.
За успешното протичане на агненето не е достатъчно само да се ремонтират, изчистят и дезинфекцират помещенията, но и да се приготви светло, топло, запазено от течения просторно отделение за агнетата; трябва да се набавят достатъчно преградни елементи (леси) и ясли за направата на индивидуални боксове и по-голямо отделение с хранилки за агнетата. За избягване на нещастни случаи се организира денонощно дежурство през целия период на агненето и първата седмица след окончателното приключване на агненето.
Агнилната кампания ще протече по-леко и безпроблемно, ако: управителят на фермата е водил стриктен контролна осеменяванията и по тях ще знае коя овца кога трябва да ражда; гледачите добре познават основните признаци на предстоящо раждане – животните са неспокойни, коремът се отпуска, външните полови органи набъбват и порозовяват, вимето се увеличава и започва да отделя коластра.
Непосредствено след раждането устата и ноздрите на агнето се почистват от полепналата слуз. Пъпната връв на агнетата обикновено сама се прекъсва, когато овцата стане и се обърне да оближе агнето. Ако това не се случи, тя се отрязва на 8-10 сm от корема и се дезинфекцира с йодна тинктура. Чрез облизването майката масажира и подсушава новороденото, а заедно с това привиква с него и го приема. При някои майки и особено при дзвиските липсва майчин инстинкт и след раждането не облизват и не приемат своите приплоди. В такива случаи стопанинът трябва да изтрие слузта и да подсуши агнето с чиста кърпа. Майката се фиксира или поставя в отделен бокс и се оставя докато привикне и приеме агнето.
Забозаването на здравите и нормално родени агнета обикновено става през първите 15-20 min след раждането им. На слабите приплоди и на близнаците трябва да се помогне да се изправят на крайниците си и да забозаят. Забозаването трябва да стане най-късно до 2-3 час след раждането. Лигавицата на тънките черва е най-пропусклива за антителата през първите 24 часа след раждането, а също и съдържанието на антитела в коластрата става незначително 24-30 часа след оагването.
Веднага след оагването е необходимо да се провери дали овцата има достатъчно коластра и да се издоят първите няколко струйки. Това се прави с цел отпушване на каналите, а и защото първите струйки са богати на микроорганизми, които могат да предизвикат стомашно-чревни инфекции. Ако майката няма достатъчно коластра се взема от друга овца. Най-добре е фермера да има замразена коластра за такива случаи. В краен случай може да се използва коластра от крава. При показание за изкуствено хранене (осиротяване, липса на мляко от майката, пааждане на три или повече агнета от една майка), в този период става с бутилка с биберон. Дозата на коластрата е 50 мл. на 1 килограм жива маса или ако агнето тежи 2 кг. – 100 мл, 3кг. -150 мл. и т.н. През първите 24 часа от раждането агнето се храни 6-кратно или през 3 часа. Следващите 2-3 дни 5-кратно.
При овцете-майки е много важно как ще протече следродилния период. Плацентата трябва да се отдели най-късно до осмия час след раждането. Ако това не стане необходимо е да се осигури ветеринарномедицинска помощ. През първите 2-3 дни след раждането в маточната кухина се намира голямо количество течности, които се означават като лохии. Тези лохии изтичат през външния полов орган до 7-10 дни след раждането. Най-често наблюдаваните патологични прояви в следродилния период са: травми на родилния път през време на раждането (нараняване и разкъсване на външния полов орган, влагалището, маточната шийка; разкъсване и пробиване на матката), следродилни възпаления на външния полов орган, влагалището и матката; задържане на последъка; извръщане и изпадане на матката; обща следродилна инфекция. При всички случаи на патологично протичане на следродилният период фермера трябва да потърси ветеринарномедицинска помощ.
Шилетата са най-уязвими към паразитни заболявания
Следващият етап от отглеждането на агнетата е обединяването в по-големи групи на майките с приплодите. За най-добре развитите и жизнени приплоди такава група от 5-6 майки може да стане още на 2-3 ден, а останалите – след 7-8 ден. За агнетата се построява отделение, в което след 4-ия ден след раждането се осигурява свободен достъп за вода, а от 10-ия ден се залагане на висококачествено сено и стартерни концетрирани смески с 18% суров протеин. В отделениeто се изгражда бокс за хранене на агнетата и се поставя преграда за овцете, за да не ядат от фуража на новородените. През първите дни от раждането и от формирането на групите трябва да се внимава да не се получи смесване на новородените с майки от различни групи и някои да останат без майки.
За майките родили близнаци се полагат по-специални грижи – по-обилно хранене и по-дълго време за престой в единичните боксове. Най- добре е при формирането на големи групи те да се разделят на две: на майките с единаци и на майките с близнаци. В случаите, в които агнетата не могат да избозават млякото от майките, се налага те да бъдат доиздоявани на ръка. Доиздояването на овцете трябва да започне веднага след като се установи, че агнето не успява да избозае млякото от майката, дори и ако това е съвсем в началото на лактацията.
В зависимост от това каква ще бъде реализацията на агнета – за разплод или за месо, се практикува разалично хранене и гледане през бозайния период. Мъжките и женските агнета, одобрени за разплод се оставят да бозаят по-дълго време от майчиното мляко.
Специални грижи трябва да се отделят за отбиването на агнета. Отбиването става постепенно с отпадане на второто и третото бозаене, така че последните дни агнетата се пускат само веднъж през деня.
Доц. д-р Никола Методиев
ИЖН - Костинброд
