Производството на малини бележи 30% ръст спрямо миналата година, с което този плод се нарежда след плодовете с най-голямо увеличение. В България за 2019 г. реколтираните площи с малини са 22 хил. дка, а прибраната продукция е над 10 хил. тона. Това е съобщила по време на 5-тото издание на ежегодния форум-семинар на производителите на малини и ягодоплодни култури в България заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева.
Пресните, първично преработени и замразени малини, са и основните продукти от сектор “Плодовете и зеленчуци”, при които се отбелязва положително търговско салдо. Малините се изнасят за основно за Гърция, Унгария и Италия, а ягоди - за Румъния, Холандия и Великобритания.
По данни на министерството през последните години при малините се наблюдава нарастване на плододаващите площи, които през 2018 г. достигат близо 25 000 дка. При ягодите плододаващите площи се запазват около 10 000 дка. Към 2019 г. реколтираните площи с ягоди са 9 919 дка, а прибраната продукция - 8 372 тона.
През тази година в подкрепа на сектора МЗХГ стартира държавна помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция. Тя се прилага по предложение на браншовите организации в сектор „Плодове и зеленчуци“. Разработена е с активното участие на асоциациите в сектора, като са взети предвид всички техни предложения по отношение на допустимите по схемата инвестиционни разходи. Целта на помощта е да се подкрепят земеделските стопани за инвестиции в машини, оборудване и линии за подготовка, охлаждане и съхранение на първична земеделска продукция.
Инвестициите имат за цел подобряване на общата производителност и устойчивост на стопанството, по-специално чрез намаляване на производствените разходи и подобряване на производството. Нотифицираният максимален бюджет за срока на прилагане 2019-2020 г. е в размер на 7,2 млн. лв. Бюджетът за 2019 г., е половината от определения, т.е. 3, 6 млн. лв.
“Наблюдава се голям интерес по схемата. Към момента подадените проектни предложения са 72 бр., с обща стойност на инвестиционните разходи в размер над 11 млн. лева. Заради големия интерес в сектора към този тип инвестиции ще направим преглед на схемата, като работим в посока пренотифициране за още една година, така че да бъде допустима и през 2021 г. В зависимост от подадените проектни предложения и желаните инвестиции може да бъдат променени и някои от условията по схемата”, заяви Вергиния Кръстева.
Тя обясни, че до момента по схемата са сключени 47 договори за държавна помощ в размер на 3, 2 млн. лева. Срокът за изпълнение на инвестицията за всеки проект е до 9 месеца след датата на сключване на договора, като се очаква до края на 2019 г. да бъдат подадени заявления за изплащане на държавната помощ от около 10 бенефициента.
Според Кръстева, друга форма на подкрепа за сектора е подмярка 16.1 “Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ” от ПРСР (2014-2020 г.). Целта на мярката е да се отговори на предизвикателствата в сектора на селското стопанство чрез укрепване на връзките между селското стопанство, бизнеса и научноизследователската дейност. Така в стопанствата ще могат да бъдат внедрени иновативни решения, които да бъдат реализирани на практика.
Пред сектора на малинопроизводителитe и биоягодоплодни зам.-министър Кръстева представи и новостите в бъдещата Обща селскостопанска политика.
