Детайли от близката история с крави кърмачки у нас

Тъй като темата за месодайното говедовъдство отново става актуална у нас, ще си позволя да припомня някои факти от българския опит при създаването на такова говедовъдство.
В стария опит има порочни практики, които не бива да се повтарят, но има и много положителни неща, които трябва широко да се използват.
Още през 60-те години на миналия век у нас се заговори за създаването на стада от крави кърмачки, на основата на крави от Българското сиво говедо.
Работата в тези стада се вършеше по традиционните технологии. През зимата кравите се връзваха в оборите, а през лятото се изкарваха на паша пак по традиционните начини с пастира, с тоягата, сутрин се изкарват, вечер се докарват в базата.
Единствената разлика от млечните крави се състоеше в липсата на доене, тъй като телетата бозаеха от майките. Отбитите телета се угояваха на пасището през следващата година.
Икономическите резултати, разбира се, бяха лоши, защото се влагаха много усилия, а получената продукция беше малко и некачествена. Телетата на 18-20 месеца достигаха едва 320-350 кг.
Това не можеше да бъде печеливша дейност. Но стопанствата бяха заставяни по линията на държавния план да го правят. До 1981 г. у нас по схемата за използването на традиционните технологии при създаването на крави кърмачки на основата на сивото говедо в района на Сакар и Странджа и на основата на Симентала в Северна България бяха създадени стада, които наброяваха 3000 крави. Поради

ОТЧАЙВАЩИТЕ РЕЗУЛТАТИ НА СТАРАТА СХЕМА ЗА РАБОТА С КРАВИ КЪРМАЧКИ

при активната намеса на науката беше разработен план за действие за създаване на съвременно месодайно говедовъдство. На основата на изключени от разплод млечни крави (т.нар. пасивна част на млечната популация) започна покриване на кравите с бици от породата Херефорд. Мъжките приплоди отиваха за угояване, а женските кръстоски след израстване се покриваха с бици от едрите месодайни породи Симентал, Шароле, Лимузин, или Блонд д’Акитен, за да се получат телета с повисоки месодайни качества.
Получените приплоди - и женски, и мъжки с три четвърти кръв от месодайни породи бяха предназначени за угояване. За да функционира тази схема, всяка година се вкарват крави от пасивната част на млечната популация. Тази схема беше заимствана от Унгария, която пък я беше взела от Великобритания.
Посочвам този пример, защото той успешно може да се приложи и сега при новите условия като за захранването на схемата може да се използват крави, които няма да се доят поради ограниченията, наложени от млечните квоти. Как ще действа подобна схема при новите частни стада ще трябва да се разработи план за действие с прилагането на съответните субсидии. Посочвам този детайл като доказателство, че няма нужда да започваме на празно място.

НЯМА НУЖДА ДА СЕ ПОВТАРЯТ СТАРИТЕ ГРЕШКИ

както някои си представят нещата, че просто ще престанем да доим кравите и те ще станат успешни крави кърмачки.
Другото, което стана в началото на 80-те години на миналия век беше, че група наши учени предложиха да възприемем не само специализираните за месо породи, но приложиха при внесените стада от херефордски крави характерните за тях технологии за отглеждане. Стадата крави от породата Безрог херефорд бяха внесени с оглед за производството на бици за първата стъпка при предложената схема.
Пионер в тази дейност стана ИПЖЗ в Троян. Кравите, внесени от Канада, бяха сложени за целогодишно отглеждане на едно от пасищата на института в Троянския Балкан. В базата на кравите, на заграден парцел от пасището бяха устроени обслужващите пътеки за фиксиране и устройства за самохранене със сено и силаж. Сеното беше складирано под навес, от който балите се предлагаха в самохранилките. Животните не ползваха никакви постройки или навеси за лежане, а само могили от слама, върху които прекарваха и по време на най-силните снеговалежи. ( При тези условия се отелваха внесените чак от Канада заплодени юници. През лятото

КРАВИТЕ ПАСЯХА В ЗАГРАДЕНИ ПАСИЩА

Тази първа стъпка към съвременно месодайно говедовъдство, кравите да спят направо под снега, вероятно нямаше да бъде направена, ако не беше категоричното становище на канадския собственик на внесените заплодени юници. Препоръките на канадския собственик бяха изпълнени грамотно от специалистите на института и нещата тръгнаха успешно. Защо беше избрана тази порода. Имаше много противници на този внос.
Изтъкваха се недостатъци на породата, че е средноедра, че след 450 кг натрупва мазнини и още други недостатъци. Но първият внос явно беше много успешен.
Първо, Безрогият Херефорд е значително подобрение на старата порода Херефорд по отношение на угояването.
Второ, тя понася изключително добре суровите условия на гледане на открито. Тя е спокойно животно при обслужването, има добра плодовитост и много продължително използване. Много от кравите дават по 10-12 телета, а единици стигнаха да 15 телета по време на стопанското използване.
Новата схема за кръстосване, за която стана въпрос по-горе, предвиждаше за втората стъпка да се използват бици от едрите месодайни породи. Трябваше да се внесат стада и от Лимузин, Шароле, и Блонд а’китен. Този етап обаче не беше осъществен.
Разчиташе се на стокираниия семенен материал от месодайни бици в станциите за изкуствено осеменяване, приготвени за промишленото кръстосване. Резултат от успешното развитие на внесеното стада в ИПЖЗ в Троян и внесените още няколко стада от същата порода, стадата от Безрогия Херефорд се разпространиха из планинските и полупланинските райони на страната.
Може би не навсякъде с такъв успех, както в ИПЖЗ в Троян, но нещата тръгнаха в правилна посока. Към чистопородните животни Безрог Херефорд се присъединяваха и кръстоските от първата стъпка на препоръчаната схема за кръстосване. С цел провеждане на опити бяха внесени и малки групи майки от други месодайни породи - Абердин ангус, Лимузин, Салерс. Така че

В ИНСТИТУТИТЕ ИМА НАТРУПАН ОПИТ

и с тяхното гледане като специализирани крави за месо. С това беше преодоляна старата линия за крави кърмачки от сивото говедо или от други млечни породи, гледани по традиционните технологии.
Сега задачата ни трябва да бъде опитът с отглеждането на крави кърмачки от породата Безрог Херефорд чрез зимуване на открито и ползване на заградени пасища, да се приложи стриктно, без побългаряване, защото двата основни елемента на успешното месодайно говедовъдство са минималните разходи на труд и храна и високи месодайни качества на приплодите.
Тъй като засега все още не са преодолени страховете от свободното открито гледане на кравите кърмачки, в следващите статии ще обясним накратко разработената технология, която трябва да се смята за най-съвременната за планинските и полупланински райони. От в. Гласът на фермера