На 22 октомври Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ще бъде готова с пакет от законодателни мерки, които да въведат стриктен контрол за всички отглеждани в страната животни - особено тези, които се отглеждат в личните дворове. Проектът за промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност и наредбите, свързани с регистрациите на животновъдните обекти, ще бъде представен в министерството на земеделието и след съответното одобрение ще се даде за становища на всички съсловни и браншови организации, които имат отношение към животновъдството, съобщи в интервю за Синор.БГ новият изпълнителен директор на агенцията проф. Паскал Желязков.
„С поправките целим да бъдат обособени практики за обслужване на стопанствата от частно практикуващи лекари, като при всяка една от тези практики ще бъдат въведени изисквания в зависимост от отдалечеността на стопанствата и от спецификите на съответната практика. Вместо с фермерите ветеринарните лекари ще сключват договори с Българската агенция по безопасност на храните, като за всеки един участък в страната ще има точно определено задание, което трябва да се изпълнява и от ветеринарния лекар, и от животновъда“, посочи още шефът на БАБХ. Лекарите ще бъдат задължени всеки ден да обхождат стопанствата, които попадат в техния обхват, така че да не се допуска животно, при които има признаци за заболяване.
„Виждането на министър Танева е, че в страната не трябва да има животно, което да не е под ветеринарен контрол, защото след кризата с африканската чума всички сме свидетели на сериозни пропуски и недопустими липси на контрол – особено в свинефермите с по 100 прасета, които не фигурираха никъде в правния мир“, коментира още проф. Желязков.
С промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност се предлага да бъде върната старата практика, при която маркирането на животните да се извършва от ветеринарните доктори, не от фермерите. „Ако обърнахте внимание, дори на изложението в Сливен (където е направено интервюто) имаше животни без ушни марки, което е сигнал за поне две нарушения от страна на животновъдите – че това животно не фигурира в регистрите, щом няма идентификация, и че транспортът до Сливен е станал без задължителния пътен лист, който ветеринарят трябва да издаде за това придвижване. А това е недопустимо със законовите изисквания", посочи още шефът на БАБХ.
С предлаганите промени на кметовете по места също ще бъдат вменени отговорности, защото кризата с африканската чума ясно показа необходимостта от участието и на местната власт. Вярно, че те съдействат, когато ние ги потърсим за това. Но е важно да имат задължения, които законово да са разписани, смята проф. Желязков.
БАБХ готви изменения и в наредба 44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, регламентиращи категоризацията фермите в три групи - индустриални, фамилна ферма с определен брой женски животни и стопанства тип „личен двор“. В последния вариант се предвижда във фамилните ферми да се отглеждат максимум 200 прасета.
Ще се въведе и задължителна регистрация на личните дворове. „По този начин смятаме да се справим със сегашния хаос, предизвикал масово отглеждане на животни с търговска цел в задните дворове, което е недопустимо“, заключи експертът.
На въпроса на Синор.БГ за справянето с дивите прасета, които като преносители на африканската чума са сериозен проблем, Паскал Желязков обясни, че за една седмица от началото на ловния сезон са отстреляни 3 хиляди животни, при които на този етап болестта е открита само при една от тях. Лабораторните изследвания продължават, затова и този брой вероятно много бързо ще нарасне.
За петте месеца, през който ловът на глигани е разрешен, и при числеността на ловците от агенцията по горите са изчислили, че средно на ден ловците в страната трябва да отстрелват по 1 000- 1 500 животни. „Работим усилено с ловните сдружения. След като направим ревизия, ще се наложат нови промени. Важното е да прилагаме постоянство и дисциплина“, заключи шефът на БАБХ.
