Летният комфорт с изобилие от слънце и топлина за растенията се заменя с изпитанията на зимните студове. Есента им дава възможност да се подготвят предварително за ниските температури и сухите мразовити ветрове. Дърветата и храстите, зимуващи навън изработват в тъканите си своеобразен „антифриз“, кората се уплътнява, пъпките се затварят и практически стават неуязвими.
Всички болести и вредители също се подготвят за зимата. Те зимуват в неактивно състояние – като яйца, какавиди, спори или под друга форма.
Това отваря прекрасна възможност да се отървем от тях. Растенията вече са добре защитени и няма опасност от увреждане на живите тъкани. Може безопасно да се използват химикали, които няма да им навредят, но ще атакуват болестите и вредителите.
Характеристики на есенното пръскане
Много градинари традиционно провеждат това пръскане като ранно пролетно по още спящите растения. Втората половина на есента (до настъпване на студовете) е също подходяща, защото есенното хладно време е по-комфортно за работа от топящите се снегове. Трябва да добавим и факта, че в някои региони на страната пролетта настъпва стремително и неусетно, температурите се повишават бързо и вероятността да пропуснем точния момент е много голяма.
Късната есен, но преди настъпването на студовете е най-подходящия период за пръскане срещу болести и вредители.
Основното нещо, което трябва да знаем е, че листната маса трябва да бъде напълно опадала, а оптималната температура е +5 градуса по Целзий. Трябва да се съобразяваме и с препоръчителните температури за действие на химическите препарати, защото ако оптималната температура за това е +10 градуса или по-висока, то те не са подходящи за тази цел.
Борба с неприятелите по зеленчуците през септември!
Подходящи за употреба при есенното пръскане са препаратите с контактно действие, които попадайки върху спори, яйца или личинки ги убиват. Затова е много важно при това пръскане дърветата и храстите да бъдат навлажнени напълно и обилно – цялата корона, ствола, както и около него. Създаването на фина мъгла от препарата позволява проникването му в най-малките пори и пукнатини.
Препарати за есенно пръскане
Карбамид – добре познат азотен тор, който при правилна концентрация се превръща в мощен фунгицид и инсектицид едновременно, изгаряйки спори и яйца. Концентрацията се избира в зависимост от това колко засегната е била градината. Ако нападението от болести и вредители през изминалия сезон е било много сериозно, то вероятността да се повтори е голяма и е нужен по-силен разтвор – 500 г или 700 г на 10 литра вода. Ако нападението е в нормални граници, тогава концентрацията е 200-300 г на 10 л вода.
В късна есен и при ниски температури няма опасност карбамидът да навреди на растенията.
Железен сулфат – концентрацията му също може да се променя в зависимост от степента на нападение. При висока степен се използва разтвор от 500 г на 10 л, а при умерено 200-300 г на 10 л.
Може да се използва и смес от карбамид и железен сулфат по равни количества за засилване на ефекта, като 3%-ен или 5%-ен разтвор. Известна е като “резервоарна смес“.
Железният сулфат като 3%-ен разтвор унищожава и лишеите по клоните и стволовете на дърветата, а в тях зимуват много паразити.
Меден сулфат – за късно есенно пръскане се използва в концентрация 300 г на 10 л вода. Бордолезовият разтвор (3%) е също подходящ за това пръскане.
Специализираните магазини предлагат много и различни препарати. Интересна е групата на съдържащите емулсии от минерални масла. След обработка с тях се образува филм върху растенията, който не позволява преминаването на въздух, а така нямат шанс за оцеляване болестите и вредителите.
Използването на биопрепарати при температура +5 градуса е безполезно.
