14-02-2006 г. Износът на щраусово месо в момента е спрян от страна на френските ни партньори поради наличието на птичи грип в съседните страни и притесненията за съществуването на болестта и в България, съобщи Косьо Рачев, председател на Съюза на щраусовъдите. Българската ветеринарномедицинска служба обаче все още не е забранила експортирането на месото, тъй като все още няма окончателни доказателства, че птичият грип съществува у нас. По данни на специалистите щраусите преболедуват по-леко птичия грип, защото имат силна имунна система. У нас има към 300 щрауса готови за клане В момента има около 200-300 щрауса в страната, които са достигнали кланично тегло. Възрастта, на която птиците са най-подходящи за клане, е около 11-13 месеца. До този момент те активно натрупват месо, но след тази възраст дори и при същият режим на хранене, те бавно качват килограми. Птиците могат да се колят и да се използват за месо до 40-месечната им възраст, тъй като след това месото им губи еластичността ти. От всяко едно животно могат да се произведат около 25 кг първокласно месо и около 10 кг суровина за преработвателната промишленост. Около 7 евро струва 1 килограм щраусово месо на външните пазари, а у нас – между 20 и 25 лв. Няма вариант, при който месото на щраусите да бъде съхранено за дълго време, обяснява Косьо Рачев, тъй като деликатесните характеристики на щраусите се ценят, когато месото им е охладено, а не замразено. Сега нашите фермери няма да могат да продават и ще трябва да изхранват щраусите неопределено дълго време. Това ще донесе сериозни загуби на стопанствата. Добрите ферми са едва осем на брой Годишно в страната ни се отглеждат около 1500 птици за клане. Осем са добрите ферми, които са структурирани правилно и могат да отглеждат щрауси. 17 обаче са регистрираните стопанства, които могат да извършват тази дейност. Според наблюденията на щраусовъдите в страната им около 150 места, където единично се отглеждат от птиците. За да се оползотворява свободната ниша на европейските пазари за щраусови продукти, България трябва да преструктурира сектора си, казва е Косьо Рачев. Въпреки че в момента нямаме проблеми с реализирането на продукцията, секторът е много нестабилен. Инвестирането в него обаче трябва да се прави с много преценка, тъй като той носи печалба само на тези, които вземат предвид всички фактори, които влияят на отглеждането на птиците. Първите ферми във Варна, Хайредин и др., които са се появили в страната, вече не съществуват поради неправилната политика, която са развивали – непазарно високи цени на единични продукти. В момента бизнесът трябва да се ориентира към печелене от качествени продукти. Новите ферми, които са на пазара, разполагат с много разплодни животни, собствени инкубатори и люпилни, произвеждат сами храната си и благодарение на това могат да постигнат себестойност от около 200 лв. При неправилно отглеждане обаче и висока смъртност на плиците, разходите могат да достигнат и двойно повече, кагеторичен е Рачев. Тенденциите и новостите През последните години фермерите се сблъскаха с няколко различни тенденции в бранша. Първата концепция за отглеждането на щрауси е използването на вносни няколкодневни пилета, които да се хранят с български фуражи и да се продават на европейски цени. При такава формула печалбата на стопаните е до 30 на сто. Вторият вариант за развитие на щраусовъдството предполага производството на малки пилета в собстените ферми и изхранването им с български фуражи. При този подход средствата, които могат да получат стопаните са до 100 на сто. В момента родните фермери се ориентират към отглеждането на собствени пилета и изхранването им с местно произведени суровини. В Европа вече прилагат нова система за хранене на птиците. Муждите фермери отглеждат птиците с балансирана рецепта за хранене, която се прилага през целия живот на животното. В България обаче все още фермерите променят храненето в зависимост от възрастта на животните и тяхното предназначение. Интересът към бизнеса с щрауси се променят, но при него ще успее само този, който спазва всички изисквания при отглеждането на птиците, казва Рачев. Юлиана Димитрова



