Финландското председателство на ЕС ще бъде по-предпазливо в сравнение с румънското, чийто мандат изтече на 30 юни, относно шансовете за постигане на обща позиция по бъдещата Обща селскостопанска политика, което предполага, че истинската цел ще да бъде постигнат възможно най-голям напредък в преговорите по ОСП. „Ние възнамеряваме да предложим поне актуализирана версия на текстовете от регламентите и, ако е възможно, ще се стремим да имаме общ подход на Съвета на ЕС“, заяви финландският министър на земеделието и горите Яри Лепа, който като ротационен председател на Съвета по земеделие водеше първото заседание, проведено миналата седмица. Информацията беше подадена в края на миналата седмица от Института за агростратегии и иновации, които обобщиха резултатите от проведеното първо заседание в Брюксел.
Според Лепа до края на тази година ще бъде изключително важно е се постигне споразумение и по дългосрочния бюджет на ЕС, чието обсъждане ще продължи по време на финландското председателство.
"Все още има много неясноти по преговорите за Многогодишната финансова рамка /МФР/ и затова предпочитаме да не се ангажираме с никакви точни резултати", каза Лепа. "Но aко преговорите по МФР напреднат, това ще позволи на ОСП да продължи напред", добави той. Всички държави от ЕС обаче изглежда са съгласни с необходимостта да се подкрепи по-висока екологична амбиция в рамките на ОСП и да се запази същият бюджет като през изминалия период, за да се даде възможност на земеделските стопани да приложат тази амбиция.
„Амбициозната зелена архитектура е основа за приемането на нови селскостопански политики сред широката общественост и данъкоплатците“, заяви германският министър на земеделието Юлия Кльокнер.
Зелената архитектура на следващата ОСП е била в основата на дебата на първата среща на министрите на земеделието. Представителите на държавите-членки изглежда не са постигнали значителен напредък след Съвета по земеделие и рибарство през април, когато те вече имаха подобна обмяна на мнения по свързаните с климата аспекти на пакета от реформи на ОСП. Концепцията за „зелена архитектура“, съдържаща се в проекта за Регламент за стратегическите планове по ОСП, все още е въпрос на разделение между държавите-членки и по-специално засилените условности и допълнителните екологични дейности, осигурени чрез така наречената еко-схема.
Държавите-членки все още не са постигнали споразумение относно зелените изисквания и стандарти, които земеделските производители трябва да изпълнят, за да получават директни плащания, които представляват по-широкото понятие за „условия“ на помощта. Освен това концепцията за еко-схема разделя държавите-членки на ЕС. Интервенциите по еко-схемата представляват основната нова характеристика на предложения първи стълб на ОСП, като заменят въведените в настоящия програмен период зелени директни плащания. Източникът на спора относно еко-схемата е дали да се въведат като доброволни или задължителни, както предложи Комисията.
„Задължителната екологична схема е от съществено значение, ако искаме реформата да се осъществи“, каза френският министър на земеделието Дидие Гийом пред своите колеги от ЕС, призовавайки за „прост инструмент“, който да е насочен към ежегодни стимули за възможно най-много земеделски производители, желаещи да приемат екологосъобразни практики. Тази решаваща нова система за стимулиране изисква бюджет на ОСП, който да отговаря на неговите екологични цели. "Нашите фермери гарантират агро-екологичния преход и те допринасят много за промяна на селскостопанските практики, но имат усещането, че не получават нищо в замяна", каза Гийом.
Възражението на Италия
Германия и Испания също подкрепят френската линия, която обаче беше оспорена от италианското правителство. „Ние вярваме, че опростяването на цялостната система на ОСП е приоритет и че задължителният характер на еко-схемата ще бъде без екологична ефективност“, каза италианският министър на земеделието Джан Марко Чентинайо.
За Гърция би било за предпочитане незадължителното прилагане на мерките, като се вземат предвид особеностите на всяка държава-членка, докато Чешката република предложи да се избере по-гъвкав подход на еко-схема, която да има достатъчно балансирани елементи.
Мирослав Томан, министър на земеделието на Чехия, също подчерта значението на правилните параметри по време на преходната фаза, за да се осигури приемственост по отношение на многогодишните ангажименти.
Италия е начело на държавите-членки, които искат да изключат малките земеделски стопани от повишените условности, като начин за стимулиране на селскостопанските дейности в селските и изоставащи райони. "Малките фермери вече са подложени на секторни проверки при получаването на директни плащания, така че защо да става по-сложно?", Заяви полският министър Ян Крищоф Ардановски в подкрепа на линията на Италия.
