Начало » Новини » Интервю
17.06.2019 г.

Само държавата може да възстанови напояването край Дунав

Ганчо Ламбев, председател на кооперацията в свищовското село Царевец:
Само държавата може да възстанови напояването край Дунав

sinor

За разлика от Свищов, който заради продънената икономика бавно и мъчително обезлюдява (впрочем като повечето малки крайдунавски градчета), изведнъж в близкото село Царевец, отстоящо само на 6-7 километра от града, кипи живот. А населението наброява цели 1 050 души - бройка, която днес трудно може да се регистрира дори в селата около София.

Съвсем различна е и обстановката – само метри след като минете табелата на селото, и попадате в един цветен свят – с добре асфалтирани улици, украсени от двете страни дъхави рози в най-различни цветове, добре поддържани по цялото протежение на Царевец. И уникално оформен зелен площад с чимшири, туи и много цветни пана, които радват окото.

Явно духът на „царското село“ Царевец се крепи живо от днешните съвременници, за които земеделието е основният бизнес, поддържан от активната дейност на местната земеделска кооперация „Изгрев 93“. А тя освен с изграждането на местната инфраструктура се е заела и с възстановяването на стадиона, така че младите хора в селото спортуват активно, без да е ползван и един лев субсидия по селската програма.

Но да се върнем към дейността на кооперацията, която от 15 години насам всяка пролет организира Ден на пшеницата край Царевец. И където фирми за търговия със семена, препарати и торове от цялата страна представят своята продукция върху 60 декара плодородни ниви.

Пред Синор.БГ председателят на кооперацията Ганчо Ламбев, който е неин ръководител от създаването й през 1993 г., представи целта за организиране на Дните на пшеницата, както и стратегията за развитие на агробизнеса в село Царевец.

Г-н Ламбев, каква беше идеята всяка година в началото на юни да събирате фермерите от региона на вашите полета?

Идеята се зароди преди около 15 години с единствената цел - да съберем на едно място основните партньори на земеделските производители – а именно семенарските компании, както и вносителите и производителите на торове и препарати за растителна защита.

Беше важно да ползваме постиженията на науката, за да постигаме ефективно земеделие.

Няма две мнения, че борбата с климатичните промени настъпи трайно в България. И за да сме конкурентни на пазара, е необходимо да използваме онези препарати, които най-добре биха могли да предпазят посевите от болести и неприятели.

„Изгрев 1993“ е една от малкото кооперации, създадени след 1989 г. Как се разви бизнесът през годините?

Създадохме кооперацията на 14 ноември 1992 г., веднага след ликвидирането на бившето трудовокооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), но реално започнахме да функционираме от 1 януари 1993 г., затова и името ни е „Изгрев 1993“. При учредяването се включиха около 950-960 член-кооператора, като в момента сме някъде на половината. През годините лека промяна имаше и в размера на обработваните земи. В началото започнахме с около 16 700 дка, за да стигнем 24 500 дка. В днешни дни обаче разполагаме с около 20 500 дка, тъй като някои колеги продадоха земята си, основно поради конкурентните оферти на фирми, действащи в региона. Но общо взето, запазихме добре окрупнена земята.

Какви резултати постигате през последните години?

Структурата на земята около Царевец е такава, че не може да се постигнат добиви като в Добруджа например. Терените тук са хълмисти и при силни дъждове и бури хумусният слой понякога се отмива. Въпреки това поддържаме средно добро равнище на добивите – около 700 кг от декар при пшеницата. За да си успешен обаче, не е толкова важно да постигаме свръхдобиви, колкото да имаме реализация. Така че, като махнеш разходите, да си на печалба. Засега успяваме да се справим.

Кои са основните произвеждани култури?

След демокрацията като повечето колеги и ние отглеждаме пет от основните зърнени и маслодайни култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица. Имаме и люцерна, тъй като разполагаме с животновъдна ферма, а знаете, че фуражът е важен разход. В стопанството отглеждаме около 400 животни - 200 дойни крави и 200 други животни. Предаваме млякото на мандра в Свищов, така че не разчитаме на собствена преработка. От години поддържаме черношареното говедо, като миналата година беше постигнат изключително добър резултат в млеконадоя. Средно от животно получихме 7 500 литра мляко, което не е никак малко на фона на средните количества за страната.

Царевец е близо до Дунав. Произвеждате ли зеленчуци като колегите ви в Румъния, където масово се полива?

Преди демокрацията старото ТКЗС разполагаше с около 5 хиляди декара поливна земя, със собствен язовир плюс две помпени станции. Допълнително гледахме зеленчуци и върху 2 хиляди дка от Дунавската напоителна система, от която се ползваха и съседни села и кооперации.

По онова време отглеждахме домати, грахови култури, патладжани и какво ли не. За съжаление, след 1989 г. всичко това остана в миналото и днес сме просто земеделие.

От средата на тази година по ПРСР въвеждат възможност за възстановяване на напоителните системи. Според вас, има ли шанс да участвате в подобни проекти?

За съжаление, в нашия регион не вярвам в скоро време да се случи подобно нещо. И причината е елементарна – подобна инвестиция не би могла да бъде финансирана само от една стопанска единица като кооперацията ни или пък чрез сдруженията за напояване, които се опитваха да създадат преди години. Според мен, държавата трябва кардинално да се намеси, за да може поне отчасти да се върнем на старото положение.

Не говоря за малките площи със зеленчуци, които някои колеги се опитват да гледат, инвестирайки в напоителни системи. Говоря за икономически ефективните структури, които съществуват в Румъния, например. И които у нас за съжаление бяха разрушени.

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Само държавата може да възстанови напояването край Дунав
5889

Последни материали
Виж
Горски инспектори задържаха незаконно отрязания товар
В Сливенско вече крадат дървесината с тирове
С цел предотвратяване на разпространението на АЧС
БАБХ забрани продажбата на свинско и продукти от него на фермерските пазари
Обзор на Софийска стокова борса АД за периода 16-19 юли 2019 година
Хлебната пшеница на борсата поскъпна средно с 30 лева на тон
След подадената оставка от Живко Живков като изпълнителен директор
Васил Грудев поема управлението на фонд Земеделие
Как да намалим натрупването на нитрати в зеленчуците
Днес 19 и утре 20 юли ще продължи пръскането срещу комари по поречието на река Дунав
Свързани материали
Виж
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам