В поредния аграрен доклад на министерството на земеделието, изработен преди дни и качен на страницата на ведомството, прелива от позитивизъм по отношение на производството на основните земеделски култури, с тази разлика, че единственият провал, мимоходом включен само с едно изречение, се отнася за инвестиционната среда в страната. А тя се оценява изключително зле от чуждите инвеститори, за които българското селско стопанство очевидно не е място за добър бизнес. Затова и през 2017 година инвестициите в агросектора са намалели с цели 1 милион евро, или близо 2 млн. лева, сочи Аграрният доклад за 2018 г., традиционно отчитайки данните от предходната година.
В същото време през 2017 година в сектор „Преработваща промишленост“ са привлечени цели 831,9 млн. евро, във „Финансови и застрахователни дейности“ - 247,1 млн. евро, в „Търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети“ - 215,1 млн. евро, а в „Операции с недвижими имоти“ - 211,3 млн. евро..
Нетните чуждестранни инвестиции в селското, горско и рибно стопанство през годината остават отрицателна величина.
Иначе стойността на крайната продукция от селското стопанство (стойност на продукцията след приспадане на вътрешните обороти) по базисни цени (цени с включени субсидии по продукти) за 2017 г. възлиза на 8 239,8 млн. лева. Следвайки тенденцията на изменение на компонентите на стойността на брутната продукция, тя нараства с 5,2% (с 409,5 млн. лева) спрямо предходната година.
При крайната продукция с най-голям относителният дял на продукцията си остава растениевъдството - 67,6%. За 2017 г. относителният дял на продукцията от животновъдството е 24,0%, на селскостопанските услуги – 5,6% и на продукцията от неотделимите неселскостопански второстепенни дейности – 2,8%.
Няма промяна и в стойността на крайната продукцията от отрасъл, където зърнените и маслодайните култури държат първенството. Двете групи култури заедно (съответно зърнените - на стойност 2 437,8 млн. лева и маслодайните – 1 489,9 млн. лева) формират около половината (47,7%) от стойността на продукцията от отрасъл Селско стопанство през 2017 г.
Най-голям принос за формирането на крайната продукция от отрасъла през 2017 г. имат следните растениевъдни продукти:
Мека пшеница – дял от 18,7% с 1 538,2 млн. лева. Стойността на продукцията нараства със 7,3% спрямо 2016 година, в резултат на увеличение както на производството, така и на цените.
Слънчоглед – дял от 14,1% с 1 161,7 млн. лева. При слънчогледа е реализиран ръст на физическия обем с 14,1% и същевременно спад от 16,2% на цените, което обуславя намалението в стойността на продукцията с 4,4% спрямо предходната година.
Царевица за зърно – дял от 8,2% с 672,0 млн. лева. При неяо е налице нарастване на стойността на крайната продукция с 6,4% спрямо предходната година, вследствие на значителния ръст на продукцията (с 13,6%), при понижени цени с 6,4%.
Рапица и репица – дял от 3,8% с 315,5 млн. лева (намаление с 3,2% спрямо предходната година). При незначително намаление на цените с 0,2% изменението на стойността на крайната продукция от рапица и репица през 2017 г. следва темпа на намаление (с 2,9%) на физическия обем.
Тютюн – дял от 1,8% със 151,3 млн. лева (спад от 3,9%). При тютюна и през 2017 г. продължава тенденцията на намаление на стойността на крайната продукция, повлияна от продължаващото свиване на производството през последните години. На годишна база физическият обем се свива с 9,3%, което се компенсира до известна степен от ръста на цените и оказаната подкрепа по схемата за преходна национална помощ за тютюн.
През 2017 г. сектор „Плодове и зеленчуци“ (в т. ч. картофопроизводство и лозя) създава продукция на стойност 889,7 млн. лева, с 18,1% повече спрямо предходната година. Секторът формира дял от 10,8% в стойността на крайната продукция. Производството на зеленчуци е в размер на 463,0 млн. лева (дял от 5,6% в стойността на крайната продукция), а на плодове - в размер на 426,7 млн. лева (дял от 5,2%). При зеленчуците е налице увеличение на физическия обем на продукцията, съпроводено от ръст на цените (с изключение на цените на картофите), което води до ръст на стойността на продукцията от 17,2% спрямо предходната година. Крайната продукция от подсектор „Плодове“ нараства с 19,1% в стойностно изражение като резултат основно от увеличеното производство (при регистрирани по-ниски цени за почти всички плодове с изключение на виненото грозде).
Крайната продукция от подотрасъл „Животновъдство“ за 2017 г. е в размер на 1 978,7 млн. лева. Налице е нарастване с 2,2% в стойностно изражение спрямо 2016 година, при намаление на обема на производството с 1,8% и увеличение на цените общо за подотрасъла с 4%. Направленията от животновъдния подотрасъл, които имат най-голям принос в общата стойност на крайната продукция от отрасъл Селско стопанство през 2017 г., са:
Производство на мляко – дял от 8,3% с 681,6 млн. лева= При производството на мляко се наблюдава годишно увеличение с 4,1%, което е повлияно от ръст на цените с 11,3% при намаление на обема на продукцията с 6,5%.
Говедовъдство – дял от 3,1% с 257,2 млн. лева (спад от 5,9%);
Свиневъдство – дял от 3,6% с 293,5 млн. лева (ръст от 0,6%);
Птици – дял от 3,6% с 297,8 млн. лева (ръст от 3,4%);
Овцевъдство и козевъдство – дял от 2,4% с 200,4 млн. лева (спад от 3,8%);
Производство на яйца – дял от 2,1% със 172,1 млн. лева (ръст от 12,0%).
Брутната добавена стойност, създадена в селското стопанство през 2017 г., е в размер на 3 760,3 млн. лева (по базисни цени). Следвайки тенденцията на увеличение на крайната продукция, тя нараства с 8,2% (285,7 млн. лева) на годишна база.
