Човешкото общество е изложено на опасност от ускоряващото се унищожение на природните системи за поддържане на живота на Земята. Това предупреждават водещи учени, които обявиха резултатите от най-задълбочения планетарен здравен преглед.
От кораловите рифове в океаните до дъждовните гори и саваните, природата се унищожава със скорост десетки до стотици пъти по-висока от средната за последните 10 години, посочва се в доклад, изготвен за ООН, пише онлайн изданието euractiv.com.
Докладът е изготвян в продължение на три години. В проучванията са участвали повече от 450 учени. Изводите и твърденията се базират на 15 000 академични изследвания и доклади от местни общности.
Биомасата на дивите бозайници е спаднала с 82%, естествените екосистеми са загубили около половината си площ, а един милион видове са изложени на риск от изчезване, което е в голяма степен в резултат на човешки действия, подчертава се в документа.
Две от пет вида земноводни са изложени на риск от изчезване, както и една трета от кораловите образувания и близо една трета от другите морски видове. Картината е малко по-оптимистична за насекомите, които са от решаващо значение за опрашването на растенията. Според консервативните оценки обаче поне един на всеки десет вида насекоми е застрашен от изчезване, а в някои региони по света популациите им са напълно унищожени.
Загубите нарастват лавинообразно от икономическа гледна точка. Унищожаването на насекоми, важни за опрашването, поставя под риск растениевъдна продукция на стойност 577 млрд. долара. Унищожаването на земеделските земи е намалила производителността на почти една четвърт от световната земя.
Последствията върху човечеството, включително недостиг на сладка вода и климатичната нестабилност, вече са „зловещи“ и ще се влошават без драстични коригиращи действия, твърдят авторите на документа. „Здравето на екосистемите, от които ние и другите видове зависим, се влошава по-бързо от всякога. Ние подкопаваме самите основи на икономиките, поминъка, продоволствената сигурност, здравето и качеството на живот в световен мащаб“, коментира Робърт Уотсън, председател на Междуправителствената научно-политическа платформа за биоразнообразието и екосистемните услуги (Ibpes). Той допълва: „Загубихме време. Трябва да действаме сега.“
Предупреждението е необичайно остро за доклад на ООН, който трябва да бъде договорен с консенсус от всички държави в организацията. В доклада се казва, че човешкият отпечатък върху планетата вече е толкова голям, че оставя малко място за нещо друго. Три четвърти от земята са покрити от обработваеми полета, бетон, язовири или променени по друг начин. Две трети от морската среда също са променени от рибни стопанства, морски маршрути, подводни мини и други проекти. Три четвърти от реките и езерата се използват за отглеждане на култури или животни. В резултат на това повече от 500 000 вида имат недостатъчни местообитания за дългосрочно оцеляване. Много от тях ще изчезнат след само няколко десетилетия.
Селското стопанство и риболовът са основните причини за влошаването на състоянието на екосистемите. Производството на храни се е увеличило драстично от 70-те години на миналия век, което подкрепя изхранването на нарастващото население и създава работни места и икономически растеж, признава ООН. Това обаче се прави на висока цена.
Особено силно въздействие има месопреработвателната промишленост. Пасищните площи за едър рогат добитък възлизат на около 25% от световната земя без лед, като секторът е отговорен за над 18% от световните емисии на парникови газове. За сравнение, растениевъдството използва 12% от земята и създава по-малко от 7% от емисиите.
Що се отнася до местообитанията, най-тежки са загубите на влажни зони, което има последващо въздействие върху качеството на водата и живота на птиците. Горите също бързо намаляват, особено в тропиците. През първите 13 години на този век площта на непокътнатите гори намалява със 7%, което е площ, по-голяма от Франция и Великобритания, взети заедно. Все пак общият темп на обезлесяване се забавя, но отчасти това е „трик“, тъй като насажденията с монокултури заместват джунглата на биоразнообразието и горите.
Океаните също отдавна не са „светилище“. Само 3% от морските зони са свободни от човешки натиск. Промишленият риболов се осъществява в повече от половината световни океани, като една трета от рибните популации са прекомерно експлоатирани.
Продължават да нарастват и вредните емисии. Един от ключовите фактори за това е нарастването на населението, както и все по-широкото разпространение на неравенството. Земята не може да абсорбира постоянно увеличаващите се количества отпадъци, сред които тежки метали, токсичен шлам и други промишлени отпадъци. От 1980 г. насам пластмасовите отпадъци се увеличават драстично и вече засягат 86% от морските костенурки, 44% от морските птици и 43% от морските бозайници. Оттичането на торове е създало 400 „мъртви зони“, засягайки площ колкото Великобритания.
В доклада се признава, че настоящите стратегии за опазване на природата, като например създаването на защитени територии, са добре формулирани, но недостатъчни. Прогнозите за бъдещето показват, че негативните тенденции ще продължат във всички сценарии, с изключение на тези, които обхващат радикални промени в обществото, политиката, икономиката и технологиите. От съществено значение е и по-голямата подкрепа за местните общности и останалите обитатели на гори и дребните собственици.
