РЕЦЕСИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ПЧЕЛАРСТВО

08-02-2006 г. Инж. Сава ДОНЧЕВ Българското пчеларство е в много тежка рецесия. Вследствие на това мнозинството от българските пчелари нямат стимул да развиват повече наличните пчелини, да развиват модерно пчеларство в количествено и качествено отношение. Днес българският пчелар е неплатежоспособен и не може реално да живее като нормален гражданин. Не се купуват нови кошери за подмяна на старите и за разширение на пчелина. Не се купуват системно нови майки. Не се правят инвестиции за подвижно пчеларство. Българският пчелар използва стари, износени превозни средства, които дават много дефекти, да не говорим за преразхода на гориво и замърсяването на природната среда от недоизгорелите газове. Не се купуват нови и с по-голяма производителност центрофуги, машини за отпечатване или други по-производителни прибори за отпечатване, както и нов, по-хигиеничен инвентар. Тези тъжни констатации може да се чуят от всеки пчелар, от всеки производител на пчеларски инвентар, от всеки производител на майки. Мнозинството пчелари не си купуват българските пчеларски вестници и списания, да не говорим за чуждите. В излизащите у нас издания много малко са преводните статии от чужди източници. Така например нито едно пчеларско списание или вестник не публикува преводни статии от най-старото и най-интересно списание "American bee Journal", издание на световноизвестната фирма Дадан и Синове. Единственото българско списание, което печаташе преводи от American bee Journal - списание "Пчелин" спря да излиза, вероятно поради недостатъчен тираж, по-точно липса на средства. Тук трябва да отбележа, че в последните години най-много неща за модерното пчеларство съм научил от преводните статии на това списание. Един парадокс: Оказа се, че магазините за пчеларски инвентар трябва да плащат големи суми за лиценз, за да продават пчеларска литература, пчеларски вестници и списания. Регламентираната от Закона сума е много по-голяма от печалбата, която могат да реализират тези магазини от продажбата на пчеларска литература и те не продават такава. Там, където се срещат и събират пчеларите, пчеларските вестници и списания ги няма! Да се върнем на основния въпрос: КОЯ Е ПРИЧИНАТА ЗА РЕЦЕСИЯТА В ПЧЕЛАРСТВОТО? - ТОВА Е НИСКАТА ИЗКУПНА ЦЕНА НА ПЧЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ! На срещата-дискусия, организирана в рамките на Международния фестивал на меда в Несебър през 2005 година, уважаваният от всички пчелари председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на мед и пчелни продукти в България, г-н Румен Милев заяви, че при сегашната ситуация изкупната цена на едро на меда 3 лв. за килограм мед е "фантастична", за 2,50 също не може да се мисли дори! Реалната цена на полифлорния мед е 1,80 лв., като пчеларите, предлагащи изключително качествен мед, се субсидират по един или друг начин - нови тенекии, безплатни лекарства или чрез премии. Цената на липовия мед е с 0,20 лв. по-висока. В действителност медът се изкупува за 1,60-1,80 лева, а за безплатни тенекии и лекарства никой пчелар не е чувал! Нека поразсъждаваме за цената 1,80 лв./кг. Допреди десетина години пчеларите трябваше да плащат Данък общ доход, като от реализираният доход 70% се признават за разходи и не се облагат с данък. 1,80х0,7=1,26 лева разходи. Чистата печалба на производителя е 1,80-1,26=0,54 лв./кг произведен мед. Реални ли са тези 1,26 лв. разходи? От една публикация в ABJ, американски пчелар с 1000 кошера препоръчва до настъпването на първата главна паша, преди да се сложат корпусите за стоков мед, на всяко семейство да се дадат 3 до 5 кг захар на кошер, във вид на захарен сироп 1:1. След като с няколко пчелари изпробвахме тази препоръка 3 години поред се оказа, че семействата много бързо се развиват, излюпват се много пчели, което е една от основните предпоставки за добър медосбор. Това препоръчват и нашите научни работници по пчеларство. След последният медосбор от средата на август се препоръчва подбудително подхранване за всички семейства по 0,8-1 кг захар. Като се вземе предвид, че най-малко 20% от семействата са слагали нектара главно в магазините и корпусите за стоков мед и наличният мед, който остава за презимуване не е достатъчен, трябва да дадем средно на тези семейства още по 2 кг захар. Като предвидим за подбуда по 0,5 кг на кошер и подхранване на роевете и създадените нови семейства, получава се средно още по 3,5-4 кг захар на кошер или общо по 9-10 кг захар на кошер за сезона по 0,80 лв./кг получаваме 7,20 лв. Като добавим боя, безир, кит за ремонт на част от кошерите, гориво, инвентар, лекарства и пр., ще се окаже, че преките разходи могат да бъдат и повече от 70% от печалбата при пчеларството. Един пример: Мой познат пчелар от Плевенския регион, който се занимава само с пчеларство, тази година е работил с 260 кошера система ЛР и е извадил 5 тона мед по 1,80 са 9000 лева. Като извадим разходите 0,7х9000=6300 лева, остава "чиста печалба" 2700 лева. Пиша "чиста печалба" в кавички, защото от тази сума той трябва да плати осигуровка поне 200 лева. 2500:12 месеца това е 208 лева на месец! Това е минималната заплата в страната. Същата тази заплата получава и професионален пчелар за работа с 260 кошера и 5000 килограма мед - 200 тенекии по 25 килограма! Получава се реалното по 20 кг от кошер при тази неблагоприятна за пчеларството година. От тези 2500 лева трябва да извадим поне 200 лева за 1 допълнителен работник по време на ваденето на меда. Трябва да се отбележи, че въпросният пчелар е сравнително добре механизирал работата си: има задвижвана от електромотор центрофуга, пчелите издухва от корпусите с моторна духалка, без да вади една по една питите. С тези 208 лева той трябва да се храни, облича, да издържа семейство, пари за дрехи, храна, облекло и учебници на децата, осветление и отопление, да помага с някой лев на 60-те лева пенсия на старата си майка... "Жална му майка", както казваме в такива случаи ние българите. Какво самочувствие да има този пчелар, а и всички останали? Нека погледнем от другата страна: от справката, публикувана в "Пчеларски вестник" брой 48/94 от 29.11-05.12 2005 година за цените на меда във веригата магазини "Билла" се вижда, че продажната цена на клиента за 1 кг полифлорен мед е 5,50 до 6,11 лв. Този мед е доставен от известните у нас големи търговски и преработвателни фирми "БУЛМЕД", "БУЛГАРХОНИГ", "СИЗИФ" и др. Да разгледаме по-подробно какво определя тази цена. Като сложим търговска отстъпка 1 лев, разходи на търговеца-преработвател за буркан, капачка, етикет общо 0,27 лв., транспорт, преработка, труд за преработката, реклама, осигуровки, всичко 0,40 лв. за 1 кг мед или общо 1,40 лв.; 6,11-1,40=4,71 лв. Изваждаме 1,80 за производителя, 4,71-1,80=2,91 лв./кг, т.е. търговецът реализира чиста печалба 2,91 лева от 1 кг мед. Към това трябва да се добави и печалбата при констатираните от ДВСК фалшификации при изнасяне на пазара на разфасован мед от повечето големи фирми, които се занимават с изкупуване и преработка на меда. Това са добавките от фруктозо-глюкозен разтвор и изосуит. Ако приемем за реално те да са от порядъка на 0,30-0,40 лв./кг, /вземат се предвид и 20% вода/, а се продават във фалшифицираната смес на цената на меда - 5,50-6 лв./кг. Ако тя е 20% към 0,8 кг мед това е: За фалшифициращата добавка стойността е 0,2 кг х 0,40 лв./кг=0,08 лева, което се продава като мед - 0,2 кг х 5,5 лв./кг=1,10 лв.-0,08=1 лев чиста печалба при продажба на 1 кг фалшифициран мед. По данни на МЗГ от България през 2005 г. са изнесени 1074 тона мед, който също не е продаден на загуба. Основната причина за ниската изкупна цена на меда от производителя според г-н Румен Милев е ниското качество. Пак според г-н Милев за ниското качество са виновни производителите-пчелари. Да видим дали е така? Като се вземе предвид, че преди изкупуването на меда от производителя, търговецът /или негов представител/ взема средна проба от партидата. След получаването на резултатите медът се приема от търговеца, който го откарва в своя склад. Ако лабораторният анализ не отговаря на БДС, респективно на CODEX ALIMENTARIUS, ВАЛИДЕН ЗА ЕС а и за ЦЕЛИЯТ СВЯТ партидата не се взема или се плаща на по-ниска цена, определена от търговеца. Сега нека да разгледаме РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗВЪРШЕНИТЕ ПРОВЕРКИ НА ПЧЕЛНИ ПРОДУКТИ В ТЪРГОВСКИТЕ ОБЕКТИ В ЦЯЛАТА СТРАНА ОТ ОРГАНИТЕ НА ДВСК, публикувано в "Пчеларски вестник" бр. 51/97 - 20.12-26.12.2005. За периода от 11.11.2005 до 30.11.2005 са извършени над 2030 проверки. Съставени са 50 броя актове за възбрана на 3362 кг пчелни продукти. За установените нарушения инспекторите са съставили 117 предписания и 28 акта за констатирано административно нарушение. Най-често срещаните нарушения са: - Фалшифициран пчелен мед със съдържание на глюкозо-фруктозен сироп, произведен от фирмите "Булгархониг", "Аксел", "Булмед", "Апитрейд", "Екомед и Ко" /какво име и каква стока!/ O tempora, o mores! /О времена, о нрави!/ В списъка има още 8 фирми! - Фалшифициран пчелен мед със съдържание на глюкозо-фруктозен сироп и оцветители, произведен от фирма: ЕТ "П. Киманов" - Фалшифициран пчелен мед със съдържание на изосуит, произведен от фирмите: ЕТ "Дигес"-Хасково, "Екомед и Ко" ООД, "Булгархониг" и още 2 фирми. - Пчелен мед, неотговарящ по изпитваните показатели: диастазна активност, хидрооксиметилфурфурол, захари, произведен от фирмите: "Сизиф", "Булгархониг", "Оберон" и още 3 фирми. Търговците винаги са твърдели, че българският мед се връща от чужбина поради ниско качество, фалшификати и замърсявания, правени от производителите-пчелари и че пчеларите са виновни за лошото реноме на българския мед. Като имаме предвид, че пробите за качество се вземат от търговеца, преди да бъде откаран от производителя и е одобрен пак от търговеца и на кого ДВСК съставя актове за фалшифициране, нека представителите на МЗГ да кажат кой е виновен за лошото качество и лошото реноме на българския мед! Да сравним и още нещо: За своя труд пчеларят получава около 0,54 лева за килограм произведен мед, търговецът - по около 2,90 лв., плюс около 1 лев от стойността на фалшификата, продаден за мед т.е. 2,90+1=3,90 за килограм продаден мед - 3,90:0,54=7,2 пъти повече! Не може да се отрече, че и някои пчелари хранеха и по време на медосбора с големи количества захарен сироп, което силно влошава качеството на меда, но при сегашната система на проверки от страна на търговците и налаганата веднага от тях санкция - отказ от изкупуване или изкупуване при много ниска цена, като този мед се предлага на по-ниска цена в сладкарската индустрия, тази вредна практика при пчеларите е сведена до минимум. КРАЙНО ВРЕМЕ Е ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА 11-ТЕ ПЧЕЛАРСКИ ОРГАНИЗАЦИИ /"много вожд, малко индианец" както сполучливо се шегува уважаваният от всички пчелари проф. Кънчев/ И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ГОЛЕМИТЕ ТЪРГОВСКИ И ПРЕРАБОТВАТЕЛНИ ФИРМИ ДА СЕДНАТ НА КРЪГЛАТА МАСА И ЧРЕЗ АРБИТРАЖА НА ПРЕДСТАВИТЕЛ НА МЗГ ДА НАМЕРЯТ ЕДНО СПРАВЕДЛИВО РЕШЕНИЕ, ЗАЩОТО ТАЗИ ЦЕНОВА ПОЛИТИКА ДЕМОТИВИРА И РАЗСИПВА ТОТАЛНО БЪЛГАСКОТО ПЧЕЛАРСТВО!