Защо след всяка дискусия за бъдещите политики в земеделието имаме повече въпроси, отколкото отговори, защо политиците продължават да се ослушват за приемането на Закон за браншовите организации, защо все още липсва анализ за ползите от подкрепата за младите фермери или пък колко от субсидираните досега преработвателни предприятия все още работят и защо евросубсидиите продължават да се точат по странен начин…Защо? С тези въпроси зърнопроизводители, които имат над 20-годишен опит в областта на земеделието, изразиха своето недоволство от досегашния диалог с българската администрация по отношение на бъдещите политики в бранша.
Дискусията се проведе по време на Осмия национален агро семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в Пловдив, на който се очакваше да бъдат дадени точни и ясни отговори по наболели въпроси, които до този момент умело се избягват от администрацията. Или ако се поставят, то чиновниците от министерството на земеделието ги подминават с лежерно безразличие, сякаш бъдещето на политиките зависи само от Брюксел, а не от това, за което настоява родният агробизнес.
Само че, както обявиха самите представители на Европейската комисия, на браншовите съюзи от Унгария, Чехия и на европейската конфедерация на земеделските производители Копа и Коджека, новото в европейските регламенти, което ще се прилага след 2020 година натам, е, че самите фермери трябва да решават какви бъдещи политики в земеделието ще прилагат чрез стратегическите планове. Защото, ако досега земеделието все пак е разчитало в подпомагането на солидна част от европейския бюджет, то до 2027 година само заради БРЕКЗИТ финансовото подпомагане ще олекне с по 12 милиарда евро годишно.
Така че в бъдеще бюджетите по линия на втория стълб ще бъдат значително орязани, което означава, че отделните държави или трябва да увеличат националното си съфинансиране, или коренно да променят структурата на подпомагане, така че ефективността от него да бъде осезаема.
В рамките на добрия тон фермерът от Раковски Йосиф Делгянски директно запита администрацията защо не се направи цялостна преоценка при подпомагането на младите фермери, така че да не бъдат ощетявани наследниците на реалните земеделски производители. „Сегашните изисквания по никакъв начин не насърчават приемствеността между поколенията, въпреки че аз бих искал децата ми да продължат бизнеса, без европейското законодателство да поставя пречки за това, каквито бяха досегашните нормативни изисквания“, посочи Делгянски. И допълни, че децата на сегашните фермери са много по-близо до земеделието от градските момчета и момичета, затова е редно администраторите да чуят бранша по какъв начин би могло да се насърчи приемствеността между поколенията.
Представителят на Европейската комисия Тасос Ханиотис отчасти засегна тази тема, като обясни, че всяка държава би трябвало да има точна „архитектура на целите, които иска да постигне с бъдещите стратегически планове“. Като пример той даде един производител на ориз в Гърция, който едновременно въвежда нова технология в производството и в същото време предава бизнеса на сина си. В този случай той ще е изпълнил няколко много важни за европейските политики дейности, като отглеждане на важна за прехраната култура като ориза, от друга страна използването на прецизното земеделие и не на последно място – приемствеността, така важна за запазването на работната ръка в сектора. „Така с един проект, този производител изпълнява 7 от заложените от Еврокомисията 8 основни цели“, заключи още Ханиотис.
Подобно на гръцките политици администрацията в Чехия и Унгария също работят активно в полза на своите земеделски производители и това беше оценено високо по време на семинара на НАЗ в Пловдив.
„Възхитен съм от начина, по който чешките управленци защитават правата на агробизнеса в преговорите по бъдещата ОСП“, посочи по време на дискусиите фермерът от Пазарджишко Ангел Вукодинов. Коментарът му беше провокиран от изказването на председателя на Селскостопанската камара на Чехия Зденек Яндейсек, свързано с желанието на неговото правителство да отстоява сближаване на подпомагането между новите и стари държави-членки.
„Настояваме да се сложи край на тенденцията на коренно противопоставяне на стари и нови държави-членки, започнала от присъединяването на Чехия в ЕС през 2004 г., в резултат на която днес животновъдството в страната е сринато тотално за сметка на многократно увеличеното производство на животинска продукция в Западна Европа“, посочи Яндейсек. „Как да станем конкурентни, когато чуждата стока влиза на чешкия пазар с 30% по-ниски цени от родната продукция", риторично попита експертът. Тема, твърде сходна със състоянието на българското животновъдство и зеленчукопроизводство, бихме казали ние.
Чехия настоява националното съфинансиране при старите и новите членове на ЕС да се изравни, защото „не е нормално холандският фермер да взима 400 евро на ха, докато този в Хърватска например - 92 евро на ха“, посочи гостът. Аргументът за това е фактът, че докато националното съфинансиране в Словения например е само 25% от европейското, то в Австрия е 100%, или равно на европейското, а в Германия и Холандия – по 60%.
Именно затова и в преговорите по бъдещата ОСП искането на Чехия е да се сближи финансирането между държавите-членки, като акцентът падне върху по-слабо развитите земеделски икономики, за да има реално догонване. „Не съм оптимист, че в преговорите ще постигнем напредък в това отношение, но за нас е важно да отпаднат таваните и да се уеднакви националното съфинансиране“, обясни още шефът на Селскостопанската камара на Чехия.
Колегата му от Унгарската земеделска камара Бела Кочи също представи основните искания на фермерите, зад които застават и местните политици. „За нас е важно гласът на Източноевропейските държави да бъде чут, затова и държавите от Вишеградската група се обединихме за постигане на общите цели, като до този момент сме провели няколко срещи, а наскоро предстои нова“, посочи Кочи. Той също наблегна на необходимостта от запазване на средствата за подпомагането за втория стълб, като се запазят бюджетите по директните плащания.
От името на ръководството на НАЗ председателят на асоциацията Костадин Костадинов посочи, че и за българските фермери е важно да имат общо представителство в Брюксел. Именно затова за пореден път браншът е решен да повдигне искането за създаване на Закон за браншовите организации. Хората с по-дълъг опит в бранша обаче имат огромни съмнения, че политиците ще допуснат единна и силна земеделска организация да представлява българския бизнес. Не за друго, а защото за последните 29 години подобни обещания са фигурирали в политическите платформи на не една или две партии. И досега ефектът обаче е една голяма нула, затова може би е назряло времето фермерите да ударят по масата.
Екатерина Стоилова
(Очаквайте още новини от националния агро семинар в Пловдив)
