31-01-2006 г. - Господин Борисов, в катарзиса на прехода фирмата в Монтана оцеля, а че работи в услуга на населението най-добре се разбира в магазините, където се продава нейната продукция. Какво е днешното състояние на “Винпром-Монтана”? -Производствените мощности на “Винпром-Монтана” са изградени основно в сегашния си вид през 1964 год. След това, разбира се, всяка година е правено по нещо, монтирана е нова техника и др. До 1985 год., когато по чужд модел се прокрадна идеята за сух режим, в област Монтана е имало около 100 000 дка лозя за промишлено отглеждане на винено грозде. Преобладавали са местните сортове, затова и вината са били с местен произход. След изкореняването на лозята производството на напитката спада и в момента дружеството ползва реколтата от 300 дка лозя на кооперацията в Долно Линево. Изкупуваме грозде и от Видинско - Винарово и Ново село, от Врачанско, от Плевенско, Русенско, Хасковско. - И с какво количество продукция радвате почитателите на вашето вино, защото те не са малко? - Годишно правим около две-три хиляди тона червени и бели трапезни вина. А почитатели имаме вече освен в страната и в Словакия, Полша, Чехия, а от миналата година и в Русия. Изнасяме трлапезни и качествени вина и нямаме никакви проблеми с нашите контрагенти. - Но сега е модерно, в икономическия смисъл на израза, всяка фирма да има собствени лозя. Вашите виждания и планове какви са? - И ние ще следваме тази практика, за да поевтиним продукцията си, а и директно да управляваме качеството на гроздето, защото само от качествено грозде става качествено вино. Ще изградим лозови масиви във Владимирово, Мала Кутловица, а може и другаде. Сортовете ще са от Мерло, Каберне совиньон, Пино ноар, Шардоне и Мускат отонел. Продукцията от тези сортове сега се търси на пазара. Плановете са да инвестираме около 2 милиона лева в нови лозя. Сега се правят проектите в Института по лозарство и винарство в Плевен и в Института по хранителна промишленост в Пловдив. Така ще хванем последния влак, преди да влязат ограниченията на Европейския съюз. Добро лозе се гледа трудно, но и това ще стане. - А как мислите да разширите пазара на продукцията и по на Запад? - Това е другата ни идея. След създаването на лозята ще изградим и едно малко шато. Това е производствена изба, където вината ще стареят в специални условия. Там ще развиваме винен туризъм - ще каним търговци и гости като туристи. Ще пристъпим и към реконструкция и модернизация на производствените мощности, съобразена с новите изисквания на клиентите. Така ще се държим добре на пазара. Местните частни производители трябва да се допитват до нас при създаването на собствени лозя. Нашите технолози могат да ги консултират какви сортове да засаждат, как да ги отглеждат, за да получат качествено грозде. По друг начин не става. Като съвет за тях - за продукцията от трайните насаждения винаги ще има пазар. Затова не се страхувайте да ги изграждате. - А какво повелява традицията? - Традицията повелява да почетем Деня на лозаря на 14 февруари. Да пием по чаша руйно вино за берекет и успех, както и да отдадем дължимото уважение на 50-членния колектив на “Винпром-Монтана” за всеотдайния им труд за доброто име на местното винарство и фирмата. Интервю на Хари ХАРАЛАМПИЕВ, в. Монтпрес