Кърпи кожух, обикновен мразовец, безвременник или колхикум – появата му ни напомня за сбогуване с лятото и тържеството на есента. Латинското наименование идва от гръцкото название на областта Колхида в Западна Грузия, където са разпространени много от видовете на този род, а е безвременник, защото има необичаен ритъм на развитие. По същата причина през Средновековието са го наричали Filius ante patrem, което значи „син преди бащата“.
У нас цветето е известно още и като есенен минзухар, но трябва да се знае, че няма нищо общо с минзухарите – те са от друг род. Приличат си само по формата на съцветията.
Познати са около 100 вида от този род и са разпространени в Европа, Азия и Северна Африка. Той е многогодишно луковично растение и за разлика от повечето подобни цветя, които се показват, развиват и цъфтят през пролетта, то безвременникът по това време вече е прецъфтял и оставил да избуяват само листата му – едри, удължено-ланцетни, които до началото на лятото отмират. Различните сортове цъфтят по различно време – в началото на есента разцъфтяват жълтите, а някои буквално преди падане на първия сняг.
Цветовете достигат на височина до 20 сантиметра и са с различна окраска – бяло, жълто, виолетово, розово, пурпурно или изпъстрени в различни цветове. Някои видове имат много едри и кичести цветове, които при дъжд и вятър полягат. При диворастящите колхикуми в нашата страна доминират виолетово лилавите цветове. По-рядко се срещат в бяло и жълто.
Представителите на рода са непретенциозни декоративни растения, които се развиват добре на слънчеви места. Без пресаждане на едно място могат да растат доволно дълго време. Могат да се разполагат в близост до храсти, до високи тревисти растения, но само от южна страна.
Предпочитат лека и рохкава почва, но практически виреят навсякъде. Дълбочината на засаждане на луковиците зависи от размерите им и варира между 8 и 20 см.
Цветовете на безвременника се нападат силно от охлювите, защото са крехки и сочни. За предпазване почвата около тях може да се наръси със суперфосфат или железен сулфат.
Мразовецът се размножава лесно чрез дъщерни луковички. Изваждат се в средата на лятото след пълното отмиране на надземните части. Диворастящите видове се размножават чрез семена. При семенното размножаване свежите семена се засяват през юни-юли, а младите растения ще се появят на следващата пролет, но ще дадат цвят след 5-7 години.
Колхикумът е много красиво цвете, но с него трябва да бъдем и много внимателни, защото съдържа силно отровен алкалоид – колхицин. Желателно е луковиците да се пипат с ръкавици, защото при нараняването им може да причинят изгаряния по кожата и алергични реакции. Независимо от токсичните му свойства, той намира широко приложение в медицината. Алкалоидът бил известен още на древноримските лекари и се използвал за лечение на пристъпите на подагра. През последните години неговото поле на приложение се разширява значително, защото се оказва, че е много ефективно средство при редица други заболявания и възпалителни процеси.
Мразовецът е едно непретенциозно растение, което внася много красота и свежест в градината в есенните дни.
