Стернбергията - есенните минзухари

Жълтите цветове на стернбергията блести на тераси и балкони от септември до ноември. Тя може да се засади на групи или пък самостоятелно. От този род са познати осем вида луковични растения. Като декоративни се отглеждат три вида, два от които цъфтят през есента. Те много приличат на минзухари, но дори не са от едно семейство. Минзухарите се отнасят към сем. Иридасеа, а стернбергията – към Амарилидасеа. Листата на стернбергията са доста по-широки, дълги, панделковидни при това много трайни. Те остават съвсем свежи и зелени през цялата зима. Това им качество се цени високо, когато се отглеждат в саксии, зящото красят балкона, дори когато всичко е потънало в сняг. Друга видима разлика, по която видовете лесно се различават е тази, че едрият цвят на стернбергията е с 6 тичинки, а на минзухара - с 3.
Sternbergia lutea произхожда от източните райони на Средиземноморието, като най-често се среща в Иран. Луковиците са едри, като външната им обвивка е много тъмнокафява до черна. Цветовете са около 5 см дълги, а растенията – до 15 см високи. Най-често се среща сорт Angustifolia.
S. clusiana е позната и със синонима S.macrantha. Среща се в Мала Азия и в Югоизточна Европа. Цветовете може да достигнат до 10 см едрина и са със заоблени краища.

За стенбергията подхождат добре огрявани от слънцето места или на слаба полусянка. Избира се лека, добре дренирана почва. Тя трябва предварително да е прекопана, защото растенията остават на едно място по няколко години. Луковиците се изваждат едва когато образуват плътна туфа. Засаждат се през юли. Най-подходящите разстояния са 15 см между редовете и 12 см в реда. Дълбочината е 12 см.
Когато ще засаждате в саксии, съдовете трябва да са номер 7-9. Подгответе лека, но богата на хранителни вещества почва. Включете градинска почва, много добре разложен оборски тор и пясък в отношение 2:2:1. Над дренажния отвор поставете парченце от счупена саксия и над него около 2 см пясък. За предпочитана е да са на слънчев балкон или тераса.