Започна риболовът на лед на язовир “Батак”

27-01-2006 г. Всички почитатели на риболова на лед могат да бъдат спокойни, тъй като и тази година ще могат да практикуват спорта. Почти целият язовир "Батак" е запечатан от лед, достатъчно здрав лед доскоро имаше в залива на контрастената. Силните студове тази седмица ще заздравят ледената покривка и на стотици други водоеми в страната. През изминалия уикенд на "Батак" над 100 риболовци ловяха костур – именно заради тази костура язовирът е известен като Меката на риболова на лед. Водоемът замръзна преди десетина дни, но първите смелчаци стъпиха на леда едва преди седмица. За разлика от миналата година, тази година сравнително бързо се запечати целият водоем. Това определено влияе положително на активността на рибите. Ако миналата година рядко уловът надхвърляше кило риба, сега риболовците вадят от дупките по 3-4 килограма костури и едри бабушки. Най-ефективният способ на риболов си остава мормишката със стръв пинки и вердевас. При риболова на мормишка мястото може да се захрани с тежка глина, в която са прибавени хирономуси. Важно е да се знае, че сега има силно течение под леда и в никакъв случай в дупката не бива да се пускат бели червеи и пинки, тъй като течението много лесно може да отнесе встрани леката захранка. При риболовът на костур може и да не се захранва въобще. Играта на мормишката привлича рибите достатъчно добре и те се събират под дупката. На местата с чисто дъно обаче се улавят по няколко риби и кълването секва задълго. Тогава трябва да се потърси нова дупка. Ако се попадне на място с подводна туфа водорасли, кълването няма да спре през целия ден. Костурите във водоема под леда се хранят основно с дафния – дребни ракообразни, които се срещат около туфите. Костурите ги следват неотлъчно. В язовира количеството на костурите е зашеметяващо голямо. Ако под дупката се съберат повечко риби, конкуренцията между тях става голяма и кълването е много сигурно. Ако пък рибите са редки, пипат едва-едва и се ловят трудно. Тази година нивото на язовира е много високо и дълбочината под леда често надвишава 12-15 м и повече. Рано сутрин и привечер рибите се въртят по плитките до 4-5 метра места в близост до брега, а през деня са в дълбокото. На местата с голяма концентрация на риби се ловят най-вече костури с тегло 100-150 г. На по-пустите места се лови по-нарядко, но рибите са по-едри. Както по всичко личи, тази зима се очертава стабилен риболов на лед, който може да продължи чак до месец март. Зимният риболов на лед е голямо предизвикателство и зарежда със силни емоции всеки привърженик на блесната и мормишката. В Русия, САЩ, Канада и скандинавските страни зимният риболов е много широко разпространен и има милиони почитатели. У нас риболовът на дупка в леда придоби голяма популярност в последните десетина години, макар че доста хора (между които съм и аз) го практикуват вече почти две десетилетия. Всяка зима броят на колегите, посещаващи родопските язовири, расте и през януари и февруари на леда на яз. "Батак" в почивни дни настъпва "вавилонско стълпотворение". В нашата страна има доста опитни и добри риболовци, които са усвоили до съвършенство риболова с мормишка или отвесна (зимна) блесна. На тези примамки най-често ловената риба е костурът. Други видове риби, които се ловят през зимата, са: бабушка, платика, бяла риба, кефал, американска пъстърва, сивен, щука, слънчева риба. Много рядко на въдицата могат да попаднат риби като каракуда и дори шаран, но това е предимно инцидентен улов. Допреди 6-7 години в язовир "Искър" се ловеше на отвесна блесна и чудски сиг, но поради бракониерството тази интересна риба почти напълно изчезна. Лично аз се запознах с такъмите за зимен риболов в московски магазин за риболовни принадлежности през 1982 г. и закупих комплект мормишки, зимни блесни и ледобур. През годините оборудването и екипировката непрекъснато се обновяваха с руски, украински, финландски и шведски такъми. От извесно време на нашия пазар се намират и родно производство блесни, някои от които работят добре. Освен купешките принадлежности, някои такъми съм изработвал сам, други съм разменял с колеги, които също си майсторят в домашни условия мормишки и блесни. Тези самоделки също вършат чудесна работа, като някои от тях бият по всички показатели масовото производство. Без да имам претенции за изчерпателност по темата, ще запозная читателите с някои теоретични "постулати", които са основният минимум за начинаещите. Особености на зимния риболов Времето на зимния риболов на лед идва, когато водоемите се запечатат от здрава и стабилна ледена покривка. При мека и топла зима има случаи, когато язовирите и езерата не се покриват със здрав лед и с такъмите за риболов на дупка въобще не може да се работи. Не така стоят нещата обаче при трайни минусови температури и здрав "сибирски" студ. Обикновено първи замръзват по-малките и по-плитките езера и микроязовири, а при постоянна температура под нулата в по-продължителен период започват да замръзват и големите родопски язовири. Ледът се образува най-напред в заливите и сенчестите дерета на язовирите и постепенно навлиза в откритите части на водоема. След като се запечати целият водоем, ледът започва да се трупа и да нараства. Първоначално образувалият се лед има синкаво-бял цвят и е много здрав. Дори дебелина на леда от 6-7 см позволява да се прави риболов, като се внимава и не се допускат излишни рискове. За неопитни и начинаещи риболовци не препоръчвам да рискуват и да предприемат излети, особено ако не са си осигурили компанията на някой "врял и кипял" в зимния риболов колега. При дебелина на леда над 12 см съвсем спокойно се чувстват и "новобранците" и ако се открият рибните пасажи, се прави с богат улов. Костурите са особено активни до една-две седмици след покриването на водоемите с лед и непосредствено преди разтопяването му, при трайно затопляне на времето и наближаването на първа пролет. В средата на зимата, при трайно задържане на леда рибата става вяла и трудноподвижна и кълве слабо и непостоянно. Руснаците наричат този период "глухозимие" и наистина поради т.нар. "кислороден глад" активността на рибата под леда е слаба. Места за риболов Най-популярни обекти за подледен риболов са родопските язовири "Батак", "Голям беглик", "Широка поляна" и "Доспат". Зимен риболов в близост до столицата се прави на "Огняново", "Лобош", "Искър", Панчарево, а също на "Душанци", Жеков вир и "Бебреш". Когато ледът запечати и баластриерите край София, и там се събират многобройни привърженици на риболова на дупка. Най-често посещаваните водоеми са тези край Кривина, Богров, Казичане, Враждебна и Челопечене. В Северозападна България също има такива места, тъй като и там температурите през зимата позволяват образуване и трайно задържане на ледена покривка. От високопланинските язовири "Белмекен" също е място, което се посещава от много риболовци през зимата, но надморската височина и специфичните климатични условия на този водоем правят достъпа до него труден при сурова зима. Все пак "Белмекен" е пъстървов водоем и той не попада в списъка с "костурските" риболовни обекти. Местата, около които се придържат ятата костури през зимата, са известни на всеки опитен риболовец. Това важи най-вече за тези, които познават в детайли дънния релеф и особеностите на водоема. При риболов на непознато езеро или язовир е добре да търсим рибата около устията на вливащи се реки и ручеи, около предполагаеми дънни прагове и неравности и подводни възвишения. Костурът е стадна риба и през късна есен оформя многочислени стада, които се придвижват към дълбоките части на водоемите, където прекарват зимните месеци. Рибните стада от хищници се движат и търсят храна на малък периметър, без да изразходват много енергия и сили. При намиране на пасаж с костури, за кратко време може да се направи много продуктивен риболов. При положение, че рибното ято се премести от района, в който ловим, е желателно да го потърсим, като за целта отворим нови дупки с ледобура. Висенето на една-две дупки през целия ден и очакването, че "ей сега пак ще почне да кълве", е неоправдано и безсмислено. Оборудване и екипировка Задължителна част от екипировката е ледобурът. У нас масово се работи с ледобури руско и украинско производство. Те са малко по-тежички (както знаем, братушките не пестят материала) и по-грубички от ледобурите, произведени в скандинавските страни, но също вършат добра работа, а освен това са и на три пъти по-ниска цена от произведените в Швеция, Финландия или Норвегия. Друга важна част от екипировката е сгъваемото столче, комбинирано с малка компактна раница, която побира всякакви принадлежности в многобройните си джобове. Столчето е незаменимо при риболов с мормишка, тъй като мини-въдицата изисква риболовецът да е в непосредствена близост до дупката в леда. Вместо сгъваемо столче може да се ползва стол-платформа с тапицирана седалка, специално разработена за зимен риболов с многобройни чекмеджета и отделения за различни пособия. Цените на тези "екстри" не са по джоба на средностатистическия български въдичар и хората с по-скромни финансови възможности прибягват до употребата на пластмасови кутии, тип куфар, с прегради и отделения, които се използват масово за инструменти и дребни части, но са подходящи и за рибарски принадлежности. Освен всичко друго, са здрави и удобни за сядане. Друга полезна вещ е пластмасовият решетъчен черпак, с помощта на който се изгребват дребните парченца лед от дупката, след като приключим с пробиването й. Ценна вещ са и слънчевите или поларизационните очила, които предпазват очите от отражението на слънчевите лъчи от леда и снега, също дебела вълнена или кожена шапка или ушанка и ръкавиците, които за по-лесно манипулиране с такъмите могат да са с отрязани върхове на пръстите. В началото и в края на зимата, когато ледът има нееднородна структура и дебелина и крие известни рискове, е добре да разполагаме с жилетка, във вътрешността на която има парчета корк, гума или стиропор. Предлаганите на пазара спасителни жилетки са компактни и функционални. В скандинавските страни при риболов на лед (особено при провеждане на турнири по зимен риболов) не се допускат до участие хора, които не разполагат с подобна екипировка. Жилетката не е излишна вещ и би ни предпазила от неприятни инциденти, каквито за съжаление се случват и по нашите водоеми. Риболов с мормишка Мормишките се отливат в специални матрици от олово, чугун, волфрам, мед, никел и др. метали и сплави, в които се поставя единична кука, която се запоява хоризонтално спрямо тялото на примамката. Мормишките се изработват в различна форма и цветове и оттам идват и многобройните им имена: "сачма", "елипса", "капка", "калинка", "лещено зърно", "мравка" и други. Съществуват две разновидности за риболов с мормишка - класическото ловене с поставяне на естествена стръв на куката и ловене с гола мормишка, което е по-трудно и се изучава с много практика. Изборът на естествена стръв попада върху хирономус (червенка), бял или оцветен в жълто, розово или червено червей, пинки, ручейник, око от уловен костур или филе, или опашка от дребна рибка. При употреба на големи и тежки мормишки може върху куката да се поставя и цяла жива или мъртва рибка. Движението на мормишката във водата се подсигурява чрез колебанията на кивока (тънка пластинка, която се поставя на върха на въдицата). Влакното преминава през водача в края на кивока и в края на линията се монтира мормишката. Чрез издигане и отпускане на такъма и трептения, придавани на кивока, мормишката играе, наподобявайки подводно насекомо или ракообразно. Играта на мормишката се постига чрез постоянно движение по вертикала с определена скорост и амплитуда на колебанията. Перфектната игра на мормишката се придобива чрез практика и колкото повече се експериментира с амплитудата на колебанията и честотата на трептенията, толкова по-бързо се достига до оптималната игра, която предизвиква рибата да атакува примамката. Често пъти костурът кълве активно на силно колебаеща се мормишка, която енергично се движи, трептейки над дъното на водоема. Понякога костурите се издигат в по-горни водни пластове и играта на мормишката над дъното е безрезултатна. Тогава е желателно да се претърсват по-горните водни пластове, докато се открие моментната стоянка на рибата. Другата роля на кивока е да сигнализира за кълването на рибата. При кълване той потрепва и се свива енергично и това е моментът на засичане. То се прави чрез плавно издигане на мини-въдичката нагоре, защото при рязко и силно дръпване рискуваме да скъсаме тънкото (0,08-0,12 мм) монофилно влакно. Мини-въдиците (с дължина 30-50 см) за риболов с мормишка се изработват с вградена в тях макара-катушка, на която се навива 20-30 метра влакно. След засичане на клъвналия костур, рибата се вади само чрез издърпване на влакното с пръсти, като при по-силен опън от страна на костура влакното се отпуска леко. Кивокът за риболов с мормишка има стандартна дължина около 15-20 см и се изработва от тънка и гъвкава метална или пластмасова пластинка, фина пружинна тел, влакно с дебелина 1 мм или дори косъм от четината на диво прасе. Принципът на подбор на кивока е следният - колкото е по-лека мормишката, толкова по-мек и гъвкав трябва да е кивокът, и обратно. От практиката се е наложило мнението, че оптималният ъгъл, при който естествено се сгъва под тежестта на мормишката в покой, е 25-30 градуса. Могат да се правят и различни експерименти в монтажите, като се лови с две мормишки една над друга. Принципът е следният: отдолу се завързва по-тежката мормишка, а на 60-90 см над нея на къс повод (4-5 см) се монтира втората по-малка и лека примамка. Нерядко на този такъм се хващат по две риби наведнъж. Риболов с блесна Принципът за ловене с отвесна блесна е лесно усвоим и този начин на риболов е много по-динамичен, отколкото риболова с мормишка. Движенията на блесната под водата наподобяват тези на болна или умираща рибка, която пада към дъното с къси начупени движения. Играта на блесната се придава посредствам къси ритмични издигания с върха на пръчката по вертикала и рязко свободно падане на примамката към дъното. Между отделните издигания на блесната нагоре се прави пауза от 2 до 5 секунди и ритъмът на движение нагоре-надолу се повтаря. Хищниците усещат чрез страничната си линия колебанията на примамката, привличат се от нейното планиране и начупени движения и се подлъгват да атакуват. Кълването се усеща като удар по върха на пръчката и внезапно натежаване. Хубаво е в този момент да последва енергично, но не грубо засичане. За риболов на костур с отвесна (зимна) блесна в нашите уловия се използват къси от 60 см до 1,40 м пръчки с гъвкави върхове, спинингова макара и монофилно влакно с диаметър от 0,14 до 0,18 мм. По-късите пръчки са удобни за употреба при статичен риболов, когато риболовецът седи върху столче и играе с блесната, намирайки се в непосредствена близост до дупката. По-дългите пръчки са подходящи за игра с блесната (помпане), когато риболовецът е прав и се намира на по-голямо разстояние от дупката. Все пак дължината на пръчката не бива да е повече от 160 см, защото се губи контрол с примамката и уловената риба се вади по-трудно. Отвесните блесни наподобяват по форма и размери малка рибка и се произвеждат от същите материали като мормишката. Блесните за костур са обикновено с дължина от 2 до 4 см, със запоена единична (по-рядко двойна или тройна) кука в долния край на тялото на примамката. В горния край на блесната има отвор, към който се прикрепва малък вирбел с карабинка или пружинно метално пръстенче. Някои риболовци монтират на карабинката допълнителна тройна кука, която подсигурява по-голяма успеваемост при кълване и засичане на хищника. Цветовете, които се употребяват при ловене на костур, най-често са жълт, златист, меден и бял. По тялото на блесната могат да се правят декорации в червено, а върху стеблото на куката - няколко стегнати намотки с червен вълнен конец или перушина. На линията над блесната, на около 60-80 см, може да се монтира и мормишка или единична дребна кука, на която се поставя естествена стръв - бял червей, ручейник, хирономус (червенка), парче торен червей или някаква друга стръв от животински произход. Така при попадане на пасаж с костури могат да се улавят по две риби едновременно, или т.нар. от рибарите "чифтета". Зимният риболов на лед е голяма емоция за всички, които го практикуват, особено за тези, които посещават родопските язовири. Освен радостите от добрия улов, човек получава енергия от кристално чистия планински въздух и красотата на природата през зимата.