Вместо дефиницията „активен фермер“ Европейската комисия предлага след 2020 г. страните членки от ЕС да въведат понятието „истински фермер“, за да има точно разграничение на реално действащите от фиктивните земеделски производители, които точат европейско финансиране посредством измами. За българските условия процентът с фалшиви фермери взе много да набъбва, след като със схеми от рода на подпомагането на производството на тикви или наемането на ливади и пасища от хора без животни в редичката за получаване на субсидии изведнъж се наредиха мнозина, нямащи нищо общо със земеделския бизнес.
Именно затова браншовите организации от земеделието в съавторство с администрацията в земеделското министерство ще предложат точно определение за това що е то „истински фермер“, основаващо се на икономическата логика. Решението е инициирано от бизнеса, така че в бъдеще да не се допускат злоупотреби при разходването на средства от европейските и национални фондове. Това съобщиха представители на земеделските организации от агросектора след поредния форум за бъдещата Обща селскостопанска политика ОСП, организиран на ротационен принцип от Националната асоциация на зърнопроизводителите НАЗ.
В срещата участваха представители на 24 организации от агросектора, които на среща с ръководството на министерството на земеделието за пореден път поставиха въпроси по бъдещото европейско законодателство и мястото на България в преговорите по отстояване на подпомагането след две години.
За да може страната ни да отстоява исканията си за икономически значимо селско стопанство, от съществено значение е да се реши проблемът с поземлените отношения. Затова до 25 октомври браншовите организации трябва да представят в министерството на земеделието аргументирани предложения по проектозакона за поземлените отношения и опазването на земеделските земи, посочи Мариела Йорданова от НАЗ.
Асоциацията на зърнопроизводителите съвместно с Института за агростратегии и иновации е подготвил и поредица от срещи с фермерите из цялата страна, пред които да бъдат представени базовите документи за бъдещата ОСП. В диалог със земеделците експертите обясняват същността на регламентите, които са рамка, предложена от Еврокомисията, за прилагането на европейските политики, като по тази рамка българските стопани биха могли да разсъждават за това как да изглежда земеделието в страната през следващия програмен период.
По думите на Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, всяка държава е длъжна да приложи такива политики в бъдещия си национален стратегически план, които да бъдат съобразени с местните условия и успоредно с това да следват новите насоки на Брюксел за опазване на околната среда. Известно е, че 40 на сто от бюджета на ЕС ще отива за зелени дейности.
Рангел Матански от Националния съюз на говедовъдите в България посочи, че благодарение на диалога на българската администрация с браншовите съюзи страната ни ще отстоява позиция за запазване на бъдещата обвързана подкрепа и преходната помощ. На този етап редица европейски държави настояват за премахването на този вид подкрепа.
Въз основа на събраните предложения от цялата страна браншовиците ще продължат диалога с администрацията, така че преди изборите за Европейски парламент да има яснота по бъдещата ОСП след 2020 г.
