Начало » Новини » Коментари
31.08.2018 г.

Как зърнените отпадъци се превръщат в биоразградими пластмаси

Научна конференция
Как зърнените отпадъци се превръщат в биоразградими пластмаси

sinor

Синор.БГ публикува втората част от конференцията, организирана от Центъра за оценка на риска по хранителната верига към Министерството на земеделието, храните и горите на тема „Безопасност и екологичност на опаковките, предназначени да влизат в контакт с храни“. Текстът е осигурен с любезното съдействие на списание „Ветеринарна сбирка“.

Алтернативен изход за постепенната смяна на пластмасите е производството на биоразградими опаковки, към което се ориентира индустрията. Суровината за тях са природни източници като зърнени култури, отпадъци от домакинствата, млекопреработвателната промишленост, лесовъдството и др. Те се разграждат  напълно до основно въглероден диоксид и вода. За разлика от сега ползваните петролни продукти, биоразградимите пластмаси се разпадат не са 500 и повече години, а за по-малко от 500 дни и не причиняват никакво замърсяване на природата.

Данните бяха изнесени в презентация на тема „Утвърдените синтетични и новите биопластмасови опаковки в контекста на Европейската стратегия за кръгова икономика“  на инж.Николай Коляндов и инж.Златина Генова от „Трейс Ипома“ АД.

Съвременната наука вече е разработила трето поколение полимери с възобновяеми суровини от целулоза, нишесте и хитин, при които е постигната пълна разградимост. Тяхното производство повтаря природния кръговрат. Съдбата на планетата ни зависи от бързото навлизане на технологиите, ползващи  неизчепаемите морски източници – хитин и хитозан от ракообразни и мекотели, агар, корагенан и алгинат от различни видове водорасли.

Има технологии за производство на ядивни опаковки, които представляват тънки филми и покрития върху хранителните продукти. Например бързо развалящ се плод  се потапя в разтвор на хитозан и така покритието удължава срока му на годност.

В Лабораторията за биоктивни полимери на БАН вече са създадени иновативни технологии за получаване на полимерни микро- и наноматериали за биоразградими опаковки, биохибриди за екоземеделие, биопоносими и биоактивни полимери за наномедицината.

В кръговата икономика се дава предимство на продуктите, които могат да бъдат употребявани отново. Когато пластмасовите отпадъци не се управляват правилно и се изхвърлят безразборно, те със сраховити темпове замърсяват околната ни среда. Учени са изчислили, че всеки ден от сушата и чрез вливащите се реки в Черно море попадат 3 тона пластмаса. Ако не променим начина, по който произвеждаме и използваме полимерни продукти, до 2050 г. в световния океан ще има повече пластмаса, отколкото риба.

Потребителите все повече осъзнават негативното си въздействие върху природата и предпочитат по-екосъобразни алтернативи, независими от петролните източници.

PLA е 100% биобазиран, биоразградим и рецеклируем термопласт. Той е с много добри физико-механични свойства и е едно от разумните решения на проблема със замърсяването.

В България вече стартира иновационен проект „Биопластмасова опаковка за кисело мляко“.  Суровината и добавките за термоформираните кофички от PLA отговарят на всички законодателни и нормативни документи на ЕС, които се отнасят за материали в контакт с храни. Проектът още е в работна фаза и няма пълни резултати за микрофлората, общата и специфична миграция, но крайният продукт е с отлични вкусови качества.

Макар и недостатъчно изследван, проблемът с повсеместното натрупване на микрочастици от пластмаса тревожи все повече хората. Вече е установено, че малките частици се наслагват в тъканите на живите организми. Колкото са по-малки, толкова е по-голям рискът за здравето. Доскоро не бяха разработени технологии за анализ на най-малките от тях, а те са биологично и токсично опасни. Могат да се открият във всички морски продукти, в меда, в солта, в минералната вода, във всякакъв вид храни и напитки. И въпреки че микрочастиците от пластмаса са признати за сериозен замърсител на околната среда, все още не са стандартизирани методите за проби, пречистване и идентификация.

По темата: „Микрочастици от пластмаса – от брега до чинията. Пълна характеристика и химическа идентификация на микрочастици от пластмаса чрез FTIR и FTIR Imaging технологии“ говори Константин Докторов от „Т.Е.А.М.“ ООД.

BASEMAN е международен изследователски проект, който цели да преодолее този проблем. Екипите са съставени от учени от различни дисциплини и страни. Те съсредоточават усилията си, за да направят задълбочено и подробно сравнение, както и оценка на всички подходи от вземането на проби и идентификация. Разнообразието от пластмаси ги прави труден обект за охарактерезирането  им.

FTIR технологиите най-много  се доближават до решаването на проблема за анализ на широка гама органични и неорганични вещества. Те са бърз и точен начин за автоматично идентифициране и количествено определяне на микрочастици от пластмаса и други материали.

В презентацията си „Безопасност на затварящите устройства и металните опаковки на храни“ д-р инж.Александър Петров от Изпитателен център „АЛМИ ТЕСТ“ направи обобщение на направените през 2017 г. изпитания. Проверени са пластмасови капачки за безалкохолни напитки и олио, успокоители и дозатори и метални капачки за консерви. Съгласно с изискванията но Регламент (ЕС) 10/2011 те са изследвани за обща миграция на нискомолекулярни и  и неполимеризирани примеси и специфична миграция за някои характерни за всеки материал вещества. При пластмасовите капачки, както и при успокоителите и дозаторите не са открити отклонения от границите за миграция. Но при металните капачки за консерви тип „Twist Off“ са получени тревожни резултати. Резултатите  показват многократно надвишаване на нормите зо общо и специфична миграция. Основно проблемът е в използваните пластификатори в уплътнителите на капачки за стерилизирани храни.От Изследователския център препоръчват да се помисли за национални рестрикции по отношение на състава на уплътнителите не само за капачките на бебешките храни, а за всички затварящи устройства за стерилизирани храни. Да не говорим, че по пазарите се продават капачки без никаква индикация за производител.

При изследването на металните кутии за консерви са открити също съществени отклонения от допустимите. Установено е, че вътрешното лаково покритие не осигурява добра защита на храната от пряк контакт с метала. В повечето случа и причините са технологични: недостатъчното количество положен лак, различно от препоръчаното, което води до недостатъчна дебелина на готовото лаково покритие; недостатъчно втвърден  лак поради краткото време на изпичане или и най-вече при изпичането при ниска температура, за да се осъществи икономия на енергия и суровини.

Лошото качество на вътрешното лаково покритие води и до друг проблем при металните опаковки – във тях се откриват вредни количества кадмий Cd, олово Pb, желязо Fe, хром Cr и калай Sn.

Друг проблем при металните кутии е използването им без лаково покритие. Производител дал следното обяснение: „Използваме кутии без вътрешно лаково покритие, защото калаят, отделен при миграцията, придава по-добър вид на плодовете в компота.“ При анализа на храната специално в тази проба открихме желязо в голямо количество. Освен това открихме хром, манган, мед и цинк. Освен това бяха открити пластификатори и антиоксиданти над разрешените количества, които вероятно идват от уплътнението в дъната на кутиите

Темата на Стоян Иванов от „ИНТРАМА Протек“ ЕООД бе „Ролята на новите технологии за по-екологични и безопасни бариерни опаковки“. Въпреки че над 800 млн. души гладуват, около 1/3 от произведената храна на планетата се изхвърля. Годишната стойност на хранителните отпадъци е 400 млрд . долара. Бариерните опаковки имат съществен принос за намаляването на хранителните отпадъци в световен мащаб.

„ИНТРАМА“ е организация с над 20 годишен професионален опит, основана в Германия и структури в България, Румъния, Македония, Сърбия, Косово и Албания и е член на глобалната инициатива на ООН „SAVE FOOD“. Произвежда бариерно  фолио, което е 3 пъти по-тънко от ползваните досега и в него вложен два пъти по-малко материал. Въпреки това опаковките, произведени от него са по-здрави и осигуряват     по-голяма безопасност на хранителните продукти. Не на последно място  - по-тънката опаковка е и по-екологична. Новите технологии, които гарантират качеството и безопасността на суровините и готовата продукция, които съдействат за намаляването  на хранителните и пластмасовите отпадъци, са част от решаването на глобалния проблем със замърсяването на природата.

Как зърнените отпадъци се превръщат в биоразградими пластмаси
3884

Коментари (0)

Моля отбележете, че не сте робот.

Последни материали
Виж
През изминалото денонощие са изгоряли 30 кошера и над 400 бали слама
Нелеп инцидент
Три годишно дете отне живота на 63 годишна жена от село Долно Лешко
Връчиха годишните награди за борба с престъпленията срещу природата
Очаква се неравномерно поникване на пшеницата през зимния период
Сушата ще е основен проблем в Европа и Черноморския регион за зърнопроизводството
Декоративни растения
Маклура (адамова ябълка) – декоративно и лечебно растение
Есенна супа
Свързани материали
Виж
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам