Всяка домакиня с желание сади декоративното стайно цвете Ахименес, което омагьосва с красотата си. Цветовете имат формата на камбанки и са обагрени в бяло, жълто, розово,от светло до наситено червено, пурпурно, синьо или изпъстрени в няколко цвята. Листата са копринени – тънки, назъбени по краищата, наситено зелени отгоре и често пурпурно червени отдолу. Някои листа са силно изпъстрени и неслучайно го наричат вълшебно цвете.
Растението е пренесено от тропическите джунгли на Америка и не понася студа. Цъфти от април до септември, а в зимния период вегетативната част отмира и до пролетта продължава време на покой – на тъмно и защитено от замръзване място. Различните видове ахименес се различават не само по окраската на цветовете, но и по листата, съхранявайки свойственото им очарование.
Местоположение и осветеност
Ахименесът е светлолюбиво растение и за да радва с повече цветове по време на вегетативния период, е необходимо да бъде поставено на добре осветено място – на тераса или веранда, във висяща кашпа или на стената, но на защитено от ветрове и преки слънчеви лъчи място.
Размер на саксията
Диаметърът на саксията зависи от големината на кореновата система. Клубените и корените не растат на дълбочина / 0,5- 1,5 см/ и затова трябва да се избират по-плитки съдове. За високораслите сортове са по- подходящи висящи кашпи.
Пресаждане
Най-добре е пресаждането да се извърши в края на февруари или началото на март, когато растенията излизат от състояние на покой. След пресаждането е препоръчително да се полеят с леко затоплена вода /40-45 градуса/ и ще се събудят за 1-2 седмици на добре осветено и топло място.
Подхранване
Подхранва се един път на 10 дни, заедно с поливането, като се използват обичайните препарати за цъфтящи цветя.
Поливане
По време на вегетативния период от пролетта до октомври цветето се нуждае от редовно и обилно поливане. Не бива да се допуска засушаване, а също и преовлажняване, защото корените могат да загният и спира да цъфти. Поливането се извършва само под корен. Цветовете и листата не бива да се мокрят, защото губят декоративната си стойност. Водата е желателно да бъде със стайна температура.
Формиране
За да образува повече цветове, се нуждае от обрязване. То трябва да започне още в началото на растежа и да завърши с появата на първите бутони. Цветовете се образуват в пазвите на листата и колкото повече листа, толкова повече цветове. С подрязването се цели образуване на зелена маса. Върховете на младите растения се прищипват, а издънките се отчупват над мястото, от което излизат новите разклонения.
Вредители и заболявания
Ахименесът е устойчиво растение и рядко боледува, но при неправилни грижи е възможно да се образува кръгова петнистост – това е физиологично заболяване, което се изразява в образуване на светли петна по листата, които с времето потъмняват и стават кафяви. Дължи се на поливане със студена, не престояла вода. При недостиг на желязо листата пожълтяват, защото се занижава на интензивността на фотосинтезата. При повишена влажност на въздуха и ниски температури може да се разболее от гъбични заболявания – листата се свиват и върху тях се образува сив налеп.
Ахименесът, макар и рядко, се напада от червен акар, белокрилка и трипс.
Размножаване
Това красиво цвете се размножава чрез семена, клубени /приличат на малки шишарки/ или резници. Семената при домашни условия не съзряват, а само в естествена среда, което означава, че става само с купени семена. В нашите условия размножаването се извършва посредством резници или клубени. В края на септември, когато издънките започнат да засъхват, не бива да се бърза с изрязването. Трябва да се изчака напълно да изсъхнат, за да могат да се запасят с необходимите хранителни вещества.
Важно!
Препоръчително е да не се пръскат листата с вода и да не се полива с не престояла вода. Постепенно трябва да се спре поливането през септември и не бива да се изрязват листата преди пълното им изсъхване.
