На 5 юни комисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоуган ще представи пред браншовите организации и аграрните журналисти в София основните параметри по бюджета и законодателните промени в Общата селскостопанска политика след 2020 г. Разпределението на средствата по държави беше обявено официално преди броени дни в Брюксел, когато на първи юни еврокомисарят представи финансовата рамка.
Известно е, че за следващия дългосрочен бюджет за периода 2021-2027 г. Еврокомисията предлага да се модернизира и опрости Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. С бюджет от 365 млрд. евро се очаква аграрната политика да гарантира добри времена за земеделските производители, които в същото време ще бъдат изправени и пред сериозните проблеми на климатичните промени и нарастващата конкуренция на световните пазари, съобщиха от пресцентъра на ЕК.
Какво ще очакват българските фермери от еврокомисаря днес?
На първи юни беше обявено разпределението на директните плащания по години за всяка държава-членка на ЕС, по което държавите-членки тепърва ще продължат преговорите. Именно затова и на днешната пресконференция се очакват куп въпроси и от браншовите организации, чиито представители ще присъстват в София.
За 7-те години до 2027 г. по линия на директните плащания България ще получи над 2,447 млрд. евро. Разпределението по години е следното. За 2021 г. бюджетът се очаква да бъде 776 281 570 млн. евро. Бюджетът за 2022 г. ще бъде 784 748 620 млн. евро, за 2023 г. - 793 215 670 милиона, за 2024 г. - 801 682 719 милиона, за 2025 г. - 810 149 769 млн. евро, за 2026 г. - 818 616 819 млн. евро и за 2027 г. - 818 616 819 млн. евро.
С новите правила на работа държавите-членки ще разполагат с по-голяма гъвкавост в начина на използване на разпределението на средствата, като им позволяват да разработят съобразени с вътрешните си условия конкретни програми, които най-ефективно да отговарят на изискванията на фермерите и на селските общности. Отделните държави ще имат възможност да прехвърлят до 15% от разпределенията си в рамките на ОСП между директните плащания и развитието на селските райони и обратно, за да гарантират, че техните приоритети и мерки могат да бъдат финансирани.
Равнопоставеност между държавите-членки ще бъде осигурено чрез изработването на стратегически планове, обхващащи целия период, в които се посочва как всяка държава-членка възнамерява да изпълни 9 цели на ЕС в областта на икономиката, околната среда и социалната сфера, като използва както преките плащания, така и развитието на селските райони. Комисията ще одобрява всеки план, като ще следи и изпълнението му, така че да се осигури последователност и защита на единния пазар.
Комисията ще следи отблизо изпълнението и напредъка на всяка държава към постигане на договорените цели.
Втората важна промяна е свързана с желанието за привличане на младите фора към земеделието. В тази връзка ще се даде предимство на подкрепата за малките и средните стопанства, които съставляват по-голямата част от земеделските стопанства в ЕС сектор, както и за подпомагане на младите земеделски стопани.
Комисията остава ангажирана с постигането на по-справедливо разпределение на преките плащания между държавите-членки чрез външно сближаване.
Директните плащания ще останат основна част от политиката, осигурявайки стабилност и предсказуемост за земеделските стопани, но тук се намесва другата новост, свързана с тавана на плащанията.
Според бъдещото законодателство един фермер може да получава годишно най-много 60 000 евро, като за средствата от 60 хил. до 100 хиляди евро ще има корекции. Размерът на тези корекции ще се заделя и преразпределя на младите фермери.
По тази част от законодателството вероятно въпросите ще бъдат най-големи, тъй като в България въпросът със свързаността все още не намира решение.
Малките и средните стопанства ще получат по-високо ниво на подкрепа на хектар.
Фил Хоуган ще представи пред браншовите организации и аграрните журналисти в София основните параметри по бюджета
Страните ще трябва да заделят най-малко 2% от своите средства за директни плащания, за да помогнат на младите земеделски производители да се учредят. Това ще бъде допълнено от финансова подкрепа за развитие на селските райони и различни мерки за улесняване на достъпа до земеделска земя.
По-високи амбиции по отношение на действията в областта на околната среда и климата.
Изменението на климата, природните ресурси, биологичното разнообразие, местообитанията и ландшафтите се разглеждат в предложените днес цели на ЕС. Подкрепата на доходите на земеделските стопани вече е свързана с прилагането на практики, които са благоприятни за околната среда и климата, а новата ОСП ще изисква земеделските стопани да постигнат по-високо ниво на амбиция, както чрез задължителни, така и чрез мерки, основаващи се на стимули.
Директните плащания ще бъдат обвързани с повишени екологични и климатични изисквания.
Всяка държава-членка ще трябва да предложи екологични схеми за подпомагане на земеделските производители, които надхвърлят задължителните изисквания, финансирани с дял от разпределените от тях национални преки плащания.
Най-малко 30% от всяко национално разпределение за развитие на селските райони ще бъде посветено на мерки в областта на околната среда и климата.
Очаква се 40% от общия бюджет на ОСП да допринесе за действията в областта на климата.
В допълнение към възможността за прехвърляне на 15% между стълбовете, държавите-членки също ще имат възможност да прехвърлят допълнителни 15% от стълб 1 към стълб 2 за разходи за мерки, свързани с климата и околната среда (без национално съфинансиране).
Сериозни стимули се предвиждат още и при по-широко използване на знания и иновации: модернизираната ОСП ще се възползва от всички най-нови технологии и иновации, се посочва в проектодоклада, върху който тепърва ще текат дискусии.
