В края на работния ден на 2 май ще бъде обявен проектът за многогодишна финансова рамка на Европейския съюз след 2020 г., който се очаква от земеделската общност и от който ще зависи разпределението на помощта за сектора в края на този програмен период.
От досегашните дискусии стана ясно, че бюджетът за земеделие ще бъде съкратен с 6 на сто от досега използвания. Страните членки годишно си разпределяха годишно около 60 млрд. евро по общата селскостопанска политика (ОСП), като от тях 1,3 млн. евро се падаха на България.
Българските браншови организации имат известна яснота по различните сценарии, които се обсъждат за бъдещата ОСП, но според тях окончателната визия ще бъде одобрена едва от следващия Европейски парламент, затова е рано за коментари.
Наскоро зам. председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ) Анатоли Георгиев посочи, че при бъдещето разпределение средствата за директни плащания за България по всяка вероятност ще намалеят с около 100 млн. евро годишно. Коренна промяна ще има и за бъдещите изисквания към земеделските производители, които освен досегашните ангажименти за опазване на околната среда в бъдеще ще трябва да прилагат и други природозащитни мероприятия, коментира за Синор.БГ Стайко Стайков, председател на БАСЗЗ.
С излизането на Великобритания от ЕС (Брекзит) общият бюджет на ЕС годишно ще намалее между 12 и 15 млрд. евро, затова и членките на ЕС ще преговарят за увеличаване на годишните вноски. Дали ще постигнат подобно съгласие, е въпрос на преговори, защото Германия и Франция, които като нетни донори и внасят повече в бюджета на ЕС, отколкото получават техните фермери, така че тепърва ще се види бъдещото участие на всяка от държавите-членки.
Големи са неяснотите и по решението за ограничаване на субсидиите за крупните стопанства. Таванът на плащанията от 150 млн. евро на стопанство, който беше поставен през този програмен период, е възможно да бъде намален още, така че субсидирането да отива основно в средните и по-малки стопанства, които би трябвало да са гръбнакът на земеделието в планинските и обезлюдяващи райони.
Коренна промяна се очаква и в прилагането на програмите за развитие на селските райони, където Еврокомисията ще иска от държавите членки да доказват реална ефективност от прилагането на безвъзмездното подпомагане.
Именно затова и редица държави членки настояват изцяло да се премахнат директните плащания за сметка на инвестиции в иновативни проекти, финансирани от държавите членки.