При срещата си с оризопроизводителите от Южна България министърът на земеделието Румен Порожанов обеща да преразгледа сега съществуващата диспропорция в разходната норма на горивата за декар, въз основа на които се отпуска държавна помощ за акциза. В срещата с министъра предателят на Българска оризова асоциация Георги Видолов посочи, че при отглеждане на ориза се харчат по 14-15 литра нафта за декар, което е два пъти повече от разходите при отглеждането на останалите зърнени култури. Затова и държавната помощ за всички земеделци се изчислява върху 7 литра разход на гориво за декар, което ощетява оризопроизводителите, съобщи сайтът Агроновините.бг.
Земеделският министър предложи ставките да бъдат поправени, което е възможно да стане, но след съответната нотификация от Брюксел. „Ако диспропорцията е двойна, явно ще трябва да се промени“, посочи Порожанов.
Браншът поиска още оризът да бъде изваден от списъка на културите с общо предназначение и да бъде разглеждан като чувствителна култура. Той е точно такъв, защото разходите за отглеждането му са 3-4 пъти по-високи от разходите за другите зърнени култури като слънчоглед, царевица, пшеница, посочи пред медиите Георги Видолов, най-големият производител на ориз, който е и преработвател. „Ако оризът е чувствителна култура, ние ще ползваме по-облекчени режими при субсидирането и ще можем да го отглеждаме като монокултура, изброи пред журналисти проблемите на бранша Видолов. Няма да сме задължени да отглеждаме в едно стопанство няколко различни видове култури, както се налага сега“, добави оризопроизводителят.
Според земеделския министъ субсидирането на ориза може да бъде променено едва през следващия програмен период.
Стопаните имат претенции и за цената на водата, както и за начина на нейното отчитане. В момента на декар тя е 60 лева, което е много голям процент от себестойността на продукцията. Този значителен разход представлява около 20% от целия разход за производството, допълни Видолов.
Като съществен проблем оризопроизводителите посочиха и препаратите за растителна защита. За ориза се ползват по-специфични продукти, а регистрираните у нас са твърде малко на брой и при това се прилагат от доста години, заради което има създадена резистентност към тях.
