Доста спорно е дали си струва засаждането на слънчоглед в градината. От една страна той може да стане нейното украшение, а разположен по края играе ролята и на преграда срещу вятъра и любопитни очи. Добра реколта можем да получим и от 10 квадратни метра. От друга страна слънчогледът страда силно от вредители и затова градинарите предпочитат панцерните (фитомеланови) сортове. Освен това силно изтощава почвата, но пък ако съберем и изгорим стъблата му, ще се получи отличен фосфорно-калиев тор. В крайна сметка заради вкусните семки изглежда засаждането си струва, макар че за естетите и само декоративните сортове вършат работа.
Сред плюсовете на тази маслодайна култура е нейната непретенциозност. Слънчогледът расте и дава силна реколта на всякакви почви с изключение на много кисели, заблатени и засолени, а освен това добре понася застудяванията и дори сушата (стига да не се случи в периода на наливане на семките).
Развива се чудесно на места, където преди това са били отглеждани зеле или царевица. За сметка на това не трябва да се сади там, където са расли бобови култури, цвекло и домати, а освен това трябва да минат най-малко 7 години, за да го отглеждаме там, където вече е бил засаждан.
Сади се едва след като почвата се затопли, обикновено от средата на март нататък, при това колкото по-рано, толкова по-добре. Преди засаждането семената се накисват в настойка от чесън и кромид. Засаждат се на дълбочина 6-8 сантиметра през най-малко 40-50 сантиметра, а колкото по-голямо е разстоянието, толкова по-големи ще бъдат питите. Специалистите препоръчват да се въздържаме от засаждането на собствени слънчогледови семена, тъй като нараства шанса за празни пити и за влошаване на вкусовите качества.
За получаването на истински големи пити, разбира се, ще трябва да се грижим добре за слънчогледа – поне 2 подхранвания, редовно поливане (обикновено веднъж седмично) и пръскане срещу вредители няколко пъти през сезона. Не е нужно да бъде подвързван, напротив – той самият може да стане опора за фасула или граха.
Слънчогледът много обича калий, но с азотните торове трябва да внимаваме – ако злоупотребим с тях, растенията ще са големи и красиви, но с празни пити.