Аграрното министерство трябва да се обърне с лице към земеделието

13-01-2006 г. Една от най-важните срещи, които проведе в Плевен зам.-министърът на земеделието и горите д-р Светла Бъчварова, беше тази със земеделските производители. Разбира се, срещите с ръководствата на земеделските училища и научните институти имаха голямо значение, но за стопаните срещата с д-р Бъчварова имаше ключов характер. Може би затова те много старателно се бяха подготвили. Половин час преди определеното за срещата време Ангел Деков, председател на Областния съюз на земеделските кооперации в Плевен (на снимката вдясно) “преговаряше” предварително набелязаните въпроси, които да отправи към зам.-аграрния министър. Председатели на кооперации от региона, ръководители на областни структури на МЗГ го слушаха одобрително. - Г-н Деков, какво искате да кажете вие на зам.-министъра на земеделието? Кои са най-болните въпроси за вас? - Ние предварително обсъдихме три групи въпроси, които са особено важни за нас. Очакваме отговори от зам.-министър Бъчварова и от екипа на аграрното министерство. Именно затова първата група въпроси касаят именно министерството. И най-важният въпрос е свързан с регистрацията ни като земеделски производители. - Какво неясно има относно регистрацията? - Знаете, че до края на март е срокът, в който ние трябва отново да се регистрираме като земеделски производители. Очакваме обаче да ни бъде казано какво трябва да направим, за да можем да направим успешно тази регистрация. Защото от нея до голяма степен зависи дали ще получаваме пари от еврофондовете след присъединяването на България към Европейския съюз. Един от големите ни проблеми е в това, че голяма част от собствениците реално нямат нотариални актове за земята. Смятаме, че трябва да се намери разрешение на този сериозен въпрос и например един от наследниците да бъде упълномощен, за да можем да спазим законовите срокове за регистрацията. - В предварителния разговор казахте, че очаквате от аграрното министерство разбиране и помощ за производството на селскостопанска продукция. Какво искате? - Да. Засега планирането като форма на работа е отречено от пазарната икономика, квотният принцип обаче не е въведен и реално ние произвеждаме свръхпродукция, която не можем да реализираме на пазара. Когато един продукт е произведен в значително по-големи количества от нуждите на държавата, а въпросът с износа е твърде сложен, не може да продължаваме да работим по този начин. Смятаме, че Министерството на земеделието е органът, който трябва да регулира производството на селскостопанска продукция. Сега сме свидетели на парадокси - например внос на зеленчуци, при условие че ние ги произвеждаме. Какво става - нашата продукция не може да се продаде, а в същото време се внася отвън същата. Има още един много важен въпрос, който е крайно време да бъде разрешен. Става дума за собствеността на стопанските дворове в земеделските кооперации. Говорили сме и друг път с вас - вече три години пращаме преписки в аграрното министерство, но въпросът остава нерешен. - Защо? - Връщат ни преписките за дребни неточности, ние правим корекции и отново изпращаме документите. Пак ни ги връщат и така вече години наред. Сега актуална тема е оцифряването на скиците на стопанските дворове, което също е много дълъг процес. Това означава, че още няколко години ще трябва да чакаме, а това означава, че по никакъв начин няма да можем да спазим сроковете. Знаете, че те веднъж бяха вече удължени. - Какво предлагате? - Нашето предложение е готовите скици и подадените преписки да бъдат разгледани и утвърдени от Министерството на земеделието в сегашния им вид. А за тези стопани, които ще изпратят документите си през 2006 година, да важат новите изисквания. Ние сме си внесли документите още между 2002 и 2004 година и сме спазили всички законови срокове, които ни бяха поставени от министерството. Затова очакваме съдействие и разрешаване на въпроса. - Докъде стигнаха молбите ви за отсрочване на решенията на Комисията по държавни вземания? - Доникъде. Сега отново ще поставим въпроса, защото много кооперации вече не съществуват и се разпродадоха за жълти стотинки по този начин. Ние продължаваме да настояваме за съдействие от страна на Министерството на земеделието пред Върховния съд и прокуратурата, както и пред Министерството на правосъдието за вземанията на земеделските кооперации. Досега системата е такава, че за 50-60 хиляди лева Агенцията за държавни вземания разпродава кооперациите, като в същото време същите тези кооперации имат да вземат милиони левове от фирми, които са им взели продукцията и не са я платили. До момента няма кой да помогне на кооперациите да си приберат парите - фирмите с години ги влачат, дори в съда стопаните не получават адекватна подкрепа. Знаете - голяма част от фирмите са осъдени, има и изпълнителни листове, но съдия-изпълнителите не могат да съберат вземанията. При кооперациите обаче нещата ги решават веднага - разпродават на безценица имуществото на кооперацията и тя фалира. - Виждате ли решение на проблема? - Надяваме се на помощ от Министерството на земеделието и от Министерския съвет. Трябва да бъде взето адекватно решение и то да бъде записано в нормативен документ. Ние смятаме, че е целесъобразно в рамките на 3 до 5 години да се обложат дълговете, които имат земеделските кооперации и другите стопански производители, но без да се плащат наказателни лихви. Така ще можем да получим малко въздух и ще можем да започнем да се разплащаме по-стабилно с държавата. Ще ви дам един пример - от около 80 кооперации в Плевенска област само 10-12 кооперации са финансово стабилни. Всички останали са ръба на пропастта и всеки момент са в очакване да бъдат ликвидирани от тези държавни институции, към които дължим данъци. - Какви други проблеми имате? - Би трябвало да се направи нещо по отношение на цената на горивата в селското стопанство. Не е възможно при тази висока цена на горивата и в същото време ниска цена на селскостопанската продукция ние да работим нормално. Би трябвало да има някакви преференции, дотации за горивата за земеделието, защото само така ще можем ние да изпълняваме задачите си. Още нещо много важно - считаме, че е много късна намесата на държавата по отношение на определянето на цените за селскостопанската продукция, особено за пшеницата. От есента на миналата година се говори, че Държавният резерв ще изкупи пшеницата, но до момента нищо не е направено. Ние продадохме зърното на безценица, за да можем да засеем и сега не разполагаме с пари за торове, препарати. - Очаквате ли в тази последна година преди ЕС аграрното министерство реално да се обърне към земеделските производители? Подобни срещи и разговори като че си остават само като хвърлени на вятъра думи. Май всеки път едно и също се говори. - Много пъти досега сме писали предложения, канили са ни на много срещи, проведени са много съвещания. Трябва да ви кажа, че една част от въпросите, които поставяме, се решават без пари, но за решаването на не малка част от въпросите само решения не стигат и трябват повече средства, за да бъдат адекватно решени проблемите. Засега обаче някаква реална подкрепа от министерството не виждаме. Надяваме се, че сегашните екипи на Министерството на земеделието, на Министерския съвет ще се обърнат с лице към земеделието и ще помогнат с каквото могат. За да можем пък ние да устоим на конкуренцията, която ни очаква на прага на Европа. Разговаря Ваня КЮРЧЕВА, в. Посредник