Липсата на сяра при рапицата води до недостатъчно оползотворяване на азота при азотното торене. Затова нуждата от сяра трябва да бъде задоволена още в началото на пролетната вегетация. Недостигът на сяра лесно се установява визуално при по-младите листа, които пожълтяват и придобиват мраморен вид. Цветовете са по-малки, а оцветяването им е бледо жълто, почти бяло. Агресивното азотно наторяване води до повишаване на недостига от сяра. Този недостиг, както и недостигът на бор, ограничават броя на шушулките на едно растение и броя на семената в една шушулка. За нормалното хранене със сяра за един декар са достатъчни 300-400 г сяра.
Сега производителите на рапица имат възможност да се възползват и от готов продукт за торене, който се предлага на пазара. Той съдържа едновременно азот под формата на урея и сяра. Продуктът е подходящ за ранно внасяне, защото азотът в него е под формата на капсулирана урея с бавно отдаване, което гарантира максимално усвояване от културата за продължителен период от време.
По отношение на хранителните микроелементи, най-важно е борното съдържание. В периода на формиране на цветните пъпки (бутонизация), особено при почви, където е установен недостиг на бор, е необходимо листно внасяне на бор. Освен че подобрява оплождането и увеличава броя на зърната в шушулките, елементът играе и свързваща роля, като подпомага придвижването на всички останали елементи до частите на растението. Хранителните елементи, необходими в малки количества за рапицата могат да се внесат по листен път с подходящи комбинирани продукти. Най-добре е това да стане със защитните третирания в ранна пролет срещу плевели, болести или неприятели. От в. "Гласът на фермера"
