Дивата лоза (Ampеlopsis) е декоративен храст, който може да украси не само градината, но и полусенчестата стая, ако е в саксия. В двора може да закрие не дотам красива стена. С длановидно нарязаните си едри листа, въздушните корени или мустачки и разперените клони обгръща и закрива нежелани гледки и създава отмора и наслада за очите. Когато стените са гладки и мустачките не могат да се прикрепят, се налага клоните да се превързват, за да се издигнат нависоко с помощта на стълба.
Ампелопсисът е много красив, достигащ 15 м височина храст за вертикална украса. Той се отглежда лесно и нараства бързо. Мразоустойчив е, но не издържа на пряка слънчева светлина и суша. Ако му намерим подходящо място в градината и му осигурим почва, съдържаща листовка и прегорял оборски тор, ще се развие много добре.
В късна есен зелените листа променят цвета си и стават пурпурночервени. Тогава излъчват прелест, красота и уют.
Цветовете на дивата лоза са жълтеникави и бледи. Плодовете обаче заслужават внимание. Те приличат на светло до наситеносини гроздове и са много ефектни, но не подходящи за ядене.
Много от страничните клони на лозата успяват да полазят по почвата и при влажно време или ако са полети с вода, се вкореняват и дават начало на нови растения. За размножаването обаче не трябва да разчитате само на този метод. В ранна пролет подрязвайте остарелите клони, за да подмладите растението. Най-лесно ще го размножите вегетативно чрез зрели резници, които се приготвят през зимните месеци – януари и февруари, и се заравят в пясък.