Най-податливи на измръзване са Болгар, Димят, Перл дьо Ксаба, Царица на лозята. Зимните студове могат да причинят сериозни повреди по всички органи на лозата: корени, стъбло, пръчки, пъпки. Корените са чувствителни на студа. Установени са случаи на измръзване на корените на облагородени вкоренени лози, които са били извадени в студено време или не са били добре съхранени преди сортирането им.
Повредите от студовете върху надземните органи на лозата са в зависимост от сорта, силата на студа, продължителността на действието му, възрастта на лозите, зрелостта на пръчките. В нашата страна няма винени и десертни сортове лози с достатъчна студоустойчивост. Най-чувствителни са сортовете Болгар, Димят, Перл дьо Ксаба, Царица на лозята, а най-студоустойчив е Памид, следван от Мавруд, Гъмза, Зарчин, Пино ноар.
Повредите по лозите са разнообразни. Отделните органи не са еднакво студоустойчиви поради различната им степен на зрелост, нееднаквото натрупване на защитни вещества. Устойчивостта е свързана и с различната зрелост на пръчките и плододаването на лозите.
Най-много страдат от студовете лозите, които са засадени в местности, където вегетацията им продължава по-дълго време през есента. Там пръчките не могат да узреят добре, за разлика от тези, растящи по хълмовете. Затова засадените лози на баир, са по-устойчиви на зимните студове.
Пъпките са най-чувствителни
Пъпките на лозата са най-слабоустойчиви на студ от надземните части. Главната пъпка е по-чувствителна, отколкото резервните или второстепенните на окото. При не много силни студове могат да измръзнат главните пъпки, като се запазват второстепенните, които обикновено са безплодни. Проверката на пъпките за повреди от студовете се извършва, като се правят многократни напречни отрези на пъпките. Те са повредени, когато отрезът е кафяв или черен. При здрави пъпки отрезът е зелен.
Могат да бъдат повредени не само пъпките на лозата, но и останалите части, ако температурата спадне повече от минус 18 градуса С в продължение на 3 дни
Младите са по-уязвими
Едногодишните пръчки са по-слабоустойчиви на студ от многогодишните органи на лозата (рамена, стъбло). Младите лози са по-чувствителни от възрастните, както и тези, които се развиват буйно. Повредените части на лозата от студовете не могат да се забележат, като се гледат външно. Повредите могат да се установят с ножче, като се премахне кората и се направи отрез в ликовата тъкан до камбия. Ако тъканите са свежо зелени, това показва, че лозата няма повреди. При тъмнокафяви до черно обагрени тъкани е показател, че частите са мъртви.
Най-сигурното средство за запазване на лозите от зимните студове е загрибването им през есента. Извършва се след опадането на листата, преди да настъпят студовете. В лозарските райони, където температурата може да спадне под минус 15 градуса С, лозите трябва да се загрибват.
