Точно навреме, при обсъждането на бюджета на министерството на земеделието за следващата година, ръководният екип на агроведомството представи в парламента проект за бъдещото преструктуриране на Селскостопанска академия (ССА), който тепърва ще се обсъжда на различни нива. По тази тема безсъдържателно е говорено в продължение на десетилетия, затова и всяка нова идея едва ли ще се посрещне с охота от хората, свързани с аграрната наука. Проблемът е, че и досега институтите си остават нереформирани, което предизвика силен отлив на млади хора от аграрната наука и тотално прекъсване на връзката между институтите и бизнеса.
Ако все пак оставим песимизма настрана, нека погледнем към плюсовете на проекта, който съветникът на земеделския министър Атанас Кацарчев представи пред депутатите и който при добра координация с Министерството на образованието и науката би могъл да задейства рационални механизми за съживяване на дейността в системата на академията.
Най-важната промяна през 2018 г. е тази, че в бюджетно-финансово отношение Селскостопанската академия ще стане автономна по отношение на приходната и разходната си част, каквато е ситуацията и в Българската академия на науките.
Разликата е по-скоро в бюджетната част, а именно в трансфера от държавата, който ще се отпуска на Министерството на земеделието, храните и горите като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, обясни Кацарчев. „В това ще се изразява бюджетното взаимоотношение при новата система, а Селскостопанската академия се явява в качеството си на второстепенен разпоредител в системата на Министерството на земеделието, храните и горите“, поясни още Кацарчев.
Всеки институт ще бъде мотивиран да участва в практически разработки за бизнеса, така че приходите от тази дейност ще се разпределят допълнително на участниците в определен проект. „Защото ако те разполагат с независим бюджет, част от регулациите, които касаят стандартните системи, падат и учените ще могат да допълват заплатите с допълнителни материални възнаграждения, поясни още съветникът на Порожанов.
Анализът на финансовото положение на отделните институти сочи, че само три от тях имат добри продажби, а останалите са с отрицателен баланс. Именно затова ще се наложи корекция при разпределянето на процента от приходите на даден институт към ССА.
За тази цел ще се наложи да се промени съотношението на средствата, които остават за институтите и тези, които постъпват в академията, така че в академията да остават 50% от приходите вместо сегашните 30 на сто. За институтите пък ще се насочват другите 50% вместо досегашните 75%. С този увеличен ресурс академията ще балансира между водещите и неводещите институти, като не допуска намаление на научната дейност за тези, които не могат в момента да изкарат пазарна продукция, посочи Кацарчев.
Другият съществен елемент е, че сегашните 19 опитни станции, регистрирани като търговски дружества, ще бъдат обединени, тъй като в момента всички те притежават тромава административна структура, която затруднява общата работа.
„В някои от тях имаме много малък брой работещи аграрни специалисти и всички те имат началник, главен счетоводител и личен състав – ТРЗ или УЧР, в зависимост от това как ще си ги кръсти. Затова е необходимо цялата структура да се оптимизира“, посочи съветникът на Порожанов.
Втората важна част от преструктурирането е свързано с кандидатстването по европрограмите. Над 500 милиона са наличните субсидии за наука, по които може да се кандидатства в Министерството на образованието програми – било за оборудване на лаборатории, било за обзавеждане.
Липсата на координация между отделните институти обаче води до аномалии, при които няколко звена от системата на Селскостопанска академия вместо да се обединят и да участват с общи проекти, кандидатстват поотделно в ненужна конкуренция, обясни и земеделският министър Румен Порожанов. С новите промени този проблем ще отпадне, смятат авторите на проекта.
В момента Селскостопанската академия прави още един анализ на приходите, които институтите имат от таксите върху лицензионните права на сортовете (т.нар. роялти). Не всички от тях обаче защитават добре авторските си права, затова и приходите от тези такси не винаги са в полза на учените.
Целта е да се въведе унифицирана схема, по която всички институти подписват еднакви договори, така че да бъдат защитени авторските им права.
Отделно от това ще се вкарва двоен подпис – подписва съответният ръководител на институт и ръководителят на ССА, с цел да е ясно какво се случва в системата. Това ще гарантира увеличение на приходите от продажбата на търговската продукция, посочи Кацарчев.
При обсъждането на проекта депутатът от БСП Светла Бъчварова припомни, че при представянето на бюджета в Министерството на финансите е приета стратегия за развитие на българската наука, предвиждаща 170 млн. лв. за този сектор. На въпрос към представителя на финансите Ивелина Йоргова дали тези средства са заложени за наука, експертката обясни, че ще направи справка при колегите, отговарящи за образованието и едва тогава ще даде точен отговор.
