Петуниите

Трудно е да си представим какви надежди са възлагали на петунията онези изследователи и пътешественици преди два века, когато са я пренесли от Южна Америка в Европа. Днес обаче със сигурност можем да твърдим, че без това красиво цвете украсата на балкони, тераси и цветни лехи в паркове и дворни градини ще е бедна и някак си осакатена. Привлякла веднъж вниманието върху себе си и заела място в палитрата на градинарското изкуство, селекционерите я моделират постоянно, за да поднасят на ценителите на красотата все нови и нови багри и форми с приятен аромат.

Едно от най-ценните качества на петунията, на което тя дължи и предпочитанията на любителите и което е допринесло за нейното разпространение, е лесното й отглеждане. Независимо от междувидовите и междусортовите различия, всички петунии изявяват своите качества в богата почва, на слънце и при умерено поливане. Важна тяхна особеност е склонността им към разклоняване на стъблата и си заслужава тя да се използва за повишаване на пищността им. Затова прещипвайте върховете на младите стъбла, щом достигнат около 10 см дължина. Така ще забавите малко цъфтежа, но ще се радвате на повече цветове. Все със същата цел откъсвайте всеки прецъфтял цвят. Така растенията сякаш се принуждават да правят нови цветове, вместо да изхранват семена. Семената и без това не са ви нужни.

В събирането на семената се корени може би най-голямата причина за неблагополучията и разочарованията. Поради особеностите в опрашването при различните видове и сортове от семената се получават растения, които не повтарят напълно качествата на майчините растения. Израждат се. Така желаната кичестост най-често не се предава на поколенията, затова при кичестите форми с провисващи стъбла се прибягва до вегетативно размножаване чрез резници и употреба на растежни стимулатори. Отбирате ли семена, само след 2-3 години няма да се радвате на истински едри цветове с баграта, която селекционерите старателно са им придали. Още по лошо ще е, ако, подобно на някои любители, отглеждате самосевите в балконските сандъчета и в цветните лехи.

Оставете производството на семена на специалистите, а ви се ги купете от магазина за цветя, където ще ви гарантират сортовата чистота. Не се ограничавайте в избора си само до един-два сорта или само до модерните напоследък така наречени каскадни. Повече ли са, ще отпуснете на воля творческото си въображение. Тогава ще съчетаете по свой оригинален начин различни сортови собености – ниски и високи форми, с изправено растящи или с висящи стъбла, с обагрени в червено, бяло, синьо, розово, виолетово или изпъстрени различно цветове. Разбира се, нищо не пречи вместо семена да си купите готов разсад, но решите ли сами да си го отгледате, знайте, че няма да сте сгрешили. Семената може да засеете на няколко етапа от сега че до април. За да украсите тарасата или балкона още от най-ранна пролет, щом отмине опасността от мразове, това трябва да направите сега, през февруари.

За да отгледате разсада, освен семената на избраните от вас сортове, ще ви трябва подходящ съд, в който да ги засеете. Нужни ще са ви някои помощни инструменти, като например дъсчица за притъпкване на почвената повърхност, маркир за редова сеитба и ръчен пулверизатор за овлажняване на почвения субстрат. Най.често използваните съдове за отглеждане на разсада са саксиите и сандъчетата.

Какъвто и да е съдът, неговото дрениране е абсолютно необходимо. Дренажът гарантира не само изтичането на излишната вода при поливането, но и проникването на въздуха. Той е необходим за дейността на почвените микроорганизми и активизира дейността на корените. Дренажът се прави и по приетите правила – покриване на отворите на дъното с парчета от счупени саксии или с по едри камъни, върху които се нанася пласт едрозърнест пясък

Добра почвена смеска за разсад петунни може да приготвите от равни части почва, взета от затревени участъци, напълно прегорял оборски тор или компост и чист речен пясък или перлит. Ако нямате възможност да осигурите тези съставки, с успех може да използвате и смеските, продавани в магазините за цветя. Макар и често да са различни по състав от препоръчваната рецепта, те съдържат необходимите хранителни елементи за младите растения.

Почвената смеска нанесете върху дренажния пласт в съда и я разстелете равномерно. След това леко я притъпкайте с помощта на дъсчицата за притъпкване. Това е много важно. По този начин ще създадете т. нар. твърдо легло на семената, те ще бъдат положени на еднаква дълбочина, ще улесните покачването на влагата от по-долните слоеве по почвените капиляри и, поставени при еднакви условия, те ще поникнат едновременно.

Най-лесно ще ви е семената от пликчето да разпръснете върху повърхността. Най-лесно, но и най-неправилно. Много от семената ще попаднат толкова близо едно до друго, че поникнат ли, растенията ще си пречат. Те консумират хранителни вещества от едно и също място и скоро започват да гладуват. Стъбълцата на гъсто растящите поници се удължават, остават нежни и уязвими на болестотворните гъбички. Не е желателно да са и много нарядко

Сеитбата в редове е значително по-добрият начин. Ако имате маркир, направата на редовете няма да представлява трудност. Нямате ли, очертайте ги с върха на пръчица или с ръба на летвичка. Постарайте се редовете да са на 3-4 см един от друг. При такова междуредово разстояние дори растенията да са по-нагъсто в реда, няма да се конкурират чувствително. Почвената повърхност ще просъхва по-бързо и няма да се развиват вредните гъбички.

Засетите семена трябва да се покрият със съвсем тънък почвен паласт. Когато сте очертавали редове, това дори не е нужно да правите. Достатъчно е да притъпкаке почвата. След това полейте. Не изливайте вода от лейка или друг съд. Така неминуемо ще разместите семената и няма да има полза от редовата сеитба. Дори и да сте ги засявали не на редове, а разпръснато, старанието ви ще е напразно, защото водната струя ще ги разпилее.

При температура 16-18 градуса С семената ще поникнат за няколко дни. За да предотвратите бързото изпарение на влагата от почвата, до поникването е желателно да я покриете с хартия. Щом обаче растенията се появят, осигурете им добро осветление. Това е едно от условията младите поници да развият къси и здрави стъбла. Все със същата цел не повишавайте чувствително температурата. През нощта нека да е около 12, а през деня – не повече от 18-20 градуса С.

Растенията на добре развиващияг се разсад след 2-3 седмици трябва да имат няколко нормални същински листенца, късо стъбло и мощна коренова система. Това се постига с подходяща температура, обилна светлина и умерени поливки, извършвани само при нужда. При нормално запасена с хранителни вещества почва подхранване не се налага. Подхранва се само ако растенията не се развиват добре и жълтеят при благоприятни температура и осветление.

Когато растенията развият няколко същински листенца, трябва да се пикират. Това може да стане в друго сандъче на разстояние 6-8 см едно от друго. Това ще позволи при засаждането им да бъдат взети с повече почва. Често обаче тя не се задържа. Затова е най-добре растенията да се пикират в самостоятелни саксийки с диматер 6-8 сантиметра. Корените обхващат всичката почва в саксията, растенията се изваждат заедно с нея за засаждане.

Саксийката за пикиране се напълва с торопочевна смес, преготвна от същите съставси. Желателно е на дъното да се направи също дренаж от тънък пласт дребни камъчета и едрозърнест пясък. Растенията се засаждат в средата на сакссийката в предварително направена ямичка със садилна п ръчица. Внимава се корените да не се подгъват. Почвата се потъпква с пръсти, като натискът не бива да е много силен, за да не се повредат нежните коренчета.

Независимо от влажността на почвата и упражненото притъпкване, растенията се поливат с тънка струя вода. Това е необходимо, за да се осигури по-добър контакт между корените и почвата. Въздушните „мехурчета” може да са гибелни за растенията. На пикираните растения осигурете нормалната температура и добро осветление. Когато премине опасността от слани, може да ги посадите в на балкона, на терасата или в градината.