Лозата е растение на умерения климат и вирее нормално в страните с ясно изразена смяна на сезоните. Расте и се развива в топлите годишни времена, но й трябва относително студено време, което да прекара в покой. От „зимния сън” се събужда през пролетта, когато средните дневни температури достигнат 10°С. Това е началото на вегетацията. Наесен, когато темперетурите отново се понижат до 10ºС, настъпва листопадът и тя пак навлиза в покой.
Сборът от температурите
Отдавна е установено, че най-благоприятната температура за лозата е 25-30С. Разбира се, не може през целата вегетация тя да е все такава. Затова от значение е топлината през целия вегетационен период. Това е така наречената температурна сума и представлява сбор от средните денонощни температури през периода от разпукването на пъпките до листопада. Ако този сбор е 3500-4000С, лозата се чувства добре. Но гроздето на някои сортове се нуждае от значително по-малка температурна сума, за да узрее. Затова сортовете се разпределят на най-ранни, много ранни, ранни, средни, късни и много късни.
Добре е да се има предвид, че лозата, колкото и да е топлолюбива, не обича горещините. Температури над благоприятните 25-30С й се отразяват зле. Надхвърлят ли 40, причиняват пригори по листата и гроздето.
Ако сте поливали и торили
За нашите климатични условия от много голямо значение е издръжливостта на лозата на ниски температури. На много места в сраната ни те правят невъзможно отглеждането й. Няма да бъдем точни, ако кажем, че лозата издържа до 18 градуса под нулата. Студоустойчивостта е и сортов белег, но се влияе и от други фактори. Някои сортове издържат и на по-голям от 20-22С студ, други са са по-чувствителни и измръзват при минус 15С. Но и по-издръжливите може да загинат при такъв студ, когато до късно са поливани, а още повече ако е прекалено с торенето с амониева селитра. Това е защото водата и азотните торове удължават вегетацията и пръчките, както и пъпките, не успяват да се подготвят за зимните условия. Страдащите от болести и неприятели лози също измръзват много лесно.
От опити и наблюдения е установено, че при правилно отглеждане на лозите пъпките на чувствителните сортове започват да измръзват при понижение на температурата под минус 15С, а студоустойчивите сортове издържат и до минус 20-22С. Тогава започва да измръзва и едногодишната дървесина, а за многогодишната е опасна температура под минус 26С.
Пролетните студове
Що се отнася до пролетните студове, когато пъпките набъбънат и се разлистят, всички сортове са еднакво чувствителни към тях. Разпукващите се пъпки издържат до минус 2,5-3С, докато младите леторасти загиват при минус 1-1,5С. В случая от по-голямо значение е височината на формировката. Асмите са по-неуязвими, защото най-ниска е температурата на повърхността на почвата и често при слаби слани остават незасегнати.
При всички случаи на онези места, където зимните температури се понижават постоянно или периодично до минус 15С, лозите трябва да се загребват наесен. Тази мярка трябва да е ежегодна, за да се избегнат изненадите.